Виж сега, съвети, подобни на тези, които искаш ("как би трябвало да постъпя , ако срещна такова животно някъде по пътеката, или пък ако то се окаже около палатката ми"), е трудно да се дадат по следната проста причина. Такива животни рядко се оказват по пътеката и почти никога - около палатката ти, защото Н.В.Естественият подбор ги е научил да избягват хората - най-страшните зверове. Така че няма статистика на подобни случаи, от които да се изведе подобаващо поведение.
Прасетата всъщност могат да се озоват на пътеката или около нея, защото са общо взето по-малко плахи от мечките. Няколко пъти ми се е случвало да се разминавам на няколко десетки метра с големи стада (десетки животни от всякакъв пол и възраст). Няма основание да мислиш, че тяхното най-съкровено желание е да те нападнат в момента, в който те видят. Ако не правиш нищо, което биха могли да приемат за заплаха за тях и малките им, или ще се разминете, или те ще се оттеглят. Това, което не бива да правиш, е да вървиш срещу тях или да пресичаш пътя им, да ги плашиш с резки шумове и викове или, разбира се, да бягаш от тях (най-малкото защото няма диво животно, от което да си в състояние да избягаш, ако наистина реши да те гони). Ако не можете да се разминете, помни, че не си им в категорията и отстъпи спокойно, без да показваш агресия или страх, това трябва да е предостатъчно, за да мине срещата мирно и кротко.
Мечките са изключително плахи и близката среща е крайно невероятна. По-скоро би трябвало да се плашиш, че някоя повредена совалка или метеорит могат да те ударят по главата. Мога да напиша това, което съм чел в американските пътеводители (в техните паркове ИМА проблеми между хора и мечки, защото и едните, и другите са много). Проблемите обикновено се случват с мечки, които са разглезени и приучени от хора да им дават храна. Такива мечки не се боят от хората, идват при тях и настояват да получат храна, а при отказ могат да нападнат. У нас май този проблем не стои, защото има твърде много "бабаити", които да не позволяват популацията от кротки мечки да нарастне опасно. Все пак, хората препоръчват следното: храната да се поставя нощем на недостъпни места, например провесена отгоре на достатъчна височина, да не се хвърлят ядивни остатъци по земята, да не се хранят мечките с нищо и при никакви условия. При среща със сърдита мечка да се отстъпи с уважение, но без паника и без да се втренчваш в животното (много животни приемат втренчения в тях поглед като подготовка за нападение). Да се търси място, на което да се покатериш (бягането е абсолютно безсмислено, мечките са доста по-бързи от човека, както е безсмислена и свободната борба с тях, защото са много по-силни). Ако стане най-лошото и мечката те нападне, а нямаш къде да се скриеш, да легнеш на земята, свит на кълбо, пазейки с колене корема и с ръце главата си, и да се правиш на умрял, докато те остави на мира (хехехе, признавам, че последният съвет изисква твърде здрави нерви, за да го спазиш, сигурно само при малцина представлението би се получило добре).
В крайна сметка, всичко това си е чесане на езика. Дай някакви сведения, КОЛКО хора у нас са пострадали документирано от нападение на диви животни, без първи да са тръгнали да ги нападат и убиват, и тогава настоявай, че това е важно и си струва приказките. Иначе можем да си говорим, разбира се, и за противометеоритна защита на дома, нали така?
Редактирано от Orнeдишaщ на 08.09.07 10:18.
|