|
|
| Тема |
 Кончето 180807 |
|
| Автор |
Anadel () |
|
| Публикувано | 23.08.07 00:27 |
|
|
|
След като веднъж бях качила тайно вр. Вихрен - водачът задържа групата в хижата заради мъгла и на другия ден не ни допусна до Кончето, след като с друг водач на другата година изкарахме дъждовно гръмотевична нощ в х. Вихрен и после през х. Яворов стигнахме до заслона Кончето и пак не ни допуснаха, че станало късно за самото Конче, сега просто тръгнахме няколко приятели и го минахме два пъти, да не ни е мерак.
Маршрутът: Казаните - Премката - Кутело - Кончето и обратно през Казаните за х. Вихрен.
При връщането се движехме спокойно и без да стискаме въжето, разглеждахме върховете и долините и по принуда хората, с които се разминавахме. Към Влахинска река беше мъгливо почти до ръба, а от другата страна кристално чисто към Банско.
Нагледахме се и се наслушахме на какво ли не с тази "манифестацията" от туристи: прежълтели лица, уплашени очи, истерични крясъци, нравоучения, все едно бяхме в градинката пред НДК. Най-често повтарящата се фраза беше "Гледай насам към мъглата да не те е страх". Ей хора, защо не си гледате мъглата през парапета на балкона, по безопасно е! Пак имаше инцидент в района - счупена ръка... А всички хвалби по мобилни телефони...
Разбрахме, че и ние се бяхме забъркали в тази каша - панацеята "Кончето". Добре, че имаше време да поразгледаме, да постоим и да помълчим на ръба между мъглата на въображението и слънчевата реалност на страха.
Като си тръгвахме си мислехме с тъга за Пирин, кога ще можем да дойдем за по-дълго.
| |
| |
| 
|
|
