Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 08:04 15.07.24 
Клубове/ Хоби, Развлечения / Туризъм Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Три кръста в мъглата - пътепис от Алпите
Автор juriwaro (непознат)
Публикувано12.08.07 21:47  



Поразгледах картата на Австрия... Върховете Гросглокнер и Гросвенедигер се оказаха пренаселени, а аз търсех нещо по-спокойно. Най-накрая боднах с показалец върху планинската група Анкогел, а тя е част от групата Хое Тауерн, към която принадлежи и австрийският първенец Гросглокнер. Целта ми беше да изкарам там около седмица и да опозная района. Не можах да намеря компания и тръгнах сам, а сега се чудя, защо ми трябваше зимата да ходя до Африка, а лятото... на Анкогел.

И Бог видя, че светлината беше добро и водата също беше добро и сложи гръмотевици и дъжд на небето. И дойде вечер, и стана утро - ден първи.

Маршрут: село Требесинг - хижа Бергфрид (1800 м). Денивелация 1000 м - 4 часа.

Станах рано. Хванах първия влак от Виена и бях в Шпитал ан дер Драу по обяд. Почти веднага поех с автобус за Требесинг, който ме изсипа в селото към 1 часа. Имах карта на района, но не съвсем. Тя започваше от връх Райсек, а там трябваше да съм чак на третия ден. До тогава - на автопилот и това, което си бях набил в главата по интернет през предните няколко дни. Носех около 15 кг раница със спален чувал, храна (светата троица - фъстъци, сушени плодове и шоколад), дрехи, вода и пантофи за ледник (котки). Изминах първите няколко километра по асфалт нагоре, но той води само до там, където свършва асфалта и това ме радваше - след около час бях до една дървена хижа и се започна с драпането. Зарадвах се също, че влизам в гора - от черното небе се сипеше ентусиазиран дъждец, а нагоре по билото трещяха гръмотевици. Подминах няколко дървени порти, които заграждат териториите за паша на добитъка. Те са вързани най-често с вериги, понякога с карабинери и понякога с други съоръжения - ако разбереш как, отваряш портата, издраскваш се на бодливата тел и след това пак я затваряш. Малко след втората порта изпуснах маркировката и се замотах за 20 минути, но през следващите няколко дни това се случи само още два пъти. 90% от пътеките в Австрия са по-добре маркирани и от най-добре боядисаните пътеки в България, а маркировката е червена и престанеш ли да я виждаш дори 10 минути - значи не си на прав път. Продължих да се спичам нагоре и след като бях изморен (от няколкодневно недоспиване) още преди да тръгна, получих леки схващания в краката. Но сякаш като по команда се появиха малинки, иззобах няколко храста, изпих един литър вода и стигнах до по-полегато и открито място. Не съм броил колко пъти вадих и прибирах дъждобрана, над мен всичко пак се зачерни и затрещя. Когато се проясни хапнах още една ябълка и след още малко бях на хижата. Оказа се, че съм единственият гостенин, побъбрих малко с хижарката и дъщеря й и след една вкусна чорба се метнах на наровете.

следва заедно със снимките тук...





Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.