Благодаря за страхотния разказ!
След като го изчетох пуснах и изпях заедно с уредбата една отдавна забравена песен трогнат от него.

Гордей се майко Македонийо,
со свойте синове герои, герои, герои.

Со нас е подполковник Дрангов,
в ръцете държи револвер, револвер,
и той не само командваше,
напред на нож ура, ура ура.

Французи, англичани бягат,
от наште силни налети, налети,
оставихме темните окови,
покрити с телени мрежи, мрежи.

И Ниш и Пирот поминахме,
пред на е Солун трепери, трепери,
на всегде врага победихме,
сега се въщаме дома, дома, дома

Гордей се майко Македонийо,
со свойте синове герои, герои, герои.

Бъди жив и здрав!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите