|
Тема |
Водопади около Девин |
|
Автор |
hri1OO () |
|
Публикувано | 17.07.07 18:26 |
|
|
Бях чувал преди време за водопади по Струилски дол над Девин. Даже чух за нещо като екопътека до тях и очаквах неизбежните цивилизационни добавки в природата. Подозренията ми за нещо по-вълнуващо се засилиха с установяването на липсата на екопътеката и закрит инфоцентър в Девин, "снесъл" неверната информация преди време. От въпросите ми за водопади двама по-запознати местни се учудиха кои от многото, а един направо ме ошашави, че последните посетени от мен нищо не били в сравнение с някакъв друг нагоре. На обезкуражаващото "тъй и тъй няма да ги намерите без водач" не обърнах внимание и следобедите на десетте дни спа-туризъм прекарах в газене и катерене по девствени каньончета и обикаляне по любимите родопски ливади.
Водопадите се намират на поне четири притока на Девинска река преди и след Азисова Лъка. 3км над града има паркинг, след бариера още 2 км черен път и пътека, край които се пекат кебапчета и летовници. Няколко железни мостчета над тесните меандри на реката /точно под Кавурско кале/ довеждат след още 10минути до долина- Лъката. Жителят на къщата се оказа внук на героя от разказа на Хайтов. Насочи ме към първите водопади. От къщата нагоре по склона но в обратна посока на югоизток след 15минути се стига до рекичка, която за около 400метра по права линия "денивилира" с толкова в поредица от 4 по-големи водопада/между 10 и 20метра високи/ и множество малки подскоци.
От най-последния се спуснахме до Девинска река, чието ниво все още не позволява на доста места да се прекоси, още повече ако се притесняваш за техниката.
Още по-красиви и недостъпни са водопадите по ляв приток на Девинска река, вливащ се на около час нагоре по течението след Лъката. От видяното и чутото нормална пътека за туристи до Кемеров мост/5 часа? нагоре/ май няма. Веднага след Лъката пресичате основната река и се движите срещу течението от дясно. Пътека качва под билото за да се преодолеят теснините. След спускането понеже не личи пътеката може да я изгубите като мен и тогава се налага да минавате няколко пъти през реката, като се търси по-плитки места за да се избегнат дълбоките казани. Реката с водопадите се влива близо до чешмичка. По дъното на реката за около 30 минути се стига до най-красивия водопад- над 20 метра. Често се налага преодоляване на скали и теснини за да се спести време и дълго заобикаляне по-отгоре. След големия водопад още 40 минути срещу течението има още красиви водопади. Срещнах трима фотографи, които от сутринта се спускаха от изворите на реката надолу и към Девин. От години посещават тези невероятни места. Доста се изненадаха да видят сам човек на това място. Казаха ми за 60метров водопад на рекичката близо до Кавурско кале. Реших като се връщам вместо да се правя на водолаз нагоре към Кемеров мост да иза до този водопад.
Водопадът наистина има към 60 метра височина, над него още 10 метра падове. По дъното е само на 30 минути катерене от беседката на пътеката. Аз тръгнах от Калето и скоро се нацепих до страничният му отвес. Страхотно място. На връщане на най-безобидното място се подхлъзнах на един камък и така се ударих, че ми призля от болка. Само натъртено бедро, но ме измъче на слизане. Вечерта си извадих осем кърлежа. Предното ходене 3, май са от основната река, понеже не съм излизал 7 часа от водата. Но са малки, не наддават бързо и както казаха местните "екологично чисти".
Казаните на Мугленска река са на час от началото на канъона. Реката не се влива в Триградска понеже 300 метра преди това е прихваната. Водопадите на първите казани се стигат по-добре по дъното на реката.
Много красота събраха очите ни от ливадите над Триградсокото и Буйновското ждрело, от неповторимия пейзаж на Гела и други селца.
.
Христо
|
| |
|
|
|