|
Съвсем случайно се оказа, че двамата с Момчил имаме намерение да ходим съботата на едно и също място, а именно по върховете на Мальовишка Рила. Затова и решихме да ходим заедно, а аз се обадих и на Жорката от Гоце Делчев. Така в събота рано сутринта реших да рискувам и вместо със сигурното - маршрутката, аз избрах да тръгнем с любимия москвич. Имахме проблеми заради това ми решение, но за щастие се прибрахме живи и здрави. Така в 10.05 ч. тръгнахме от ЦПШ нагоре към хижа Мальовица. там не се бавихме много и бързо поехме към заслона Бак. Времето беше облачно и имаше изгледи да завали, но за радост ни пожали. Сняг има на много места, като някъде се налагаше да сме внимателни..
На едно място пред нас изскочи дива коза, която доста добре се справяше със скалите за разлика от нас. Така към 13.00 ч. стигнахме до заслона, където хапнахме набързо без да пропускаме възможността да се наслаждаваме на красивите върхове извисяващи си над нас. Мальовица се извисяваше в далечината....
... а Злия зъб всяваше респект точно над нас....
Тръгнахме в посока връх Ловница, като направихме и няколко снимки на Белия улей с Кирилова поляна...
Последва изкачване по стръмно тревисто било и в 14.10 ч. стъпихме на вр.Ловница...
Не бях се качвал досега там и останах много доволен от всичко, соето се виждаше отгоре. На запад от нас бяха Злия зъб, Двуглав, Орловец, Мальовица, а на изток се извисяваше първенеца на целия Мальовишки дял високият 2731 м. вр.Голям Купен, който също искахме да изскачим....
От Ловница започна стръмно слизане надолу, с което изгубихме много височина, но не след дълго, отново започнахме да изскачваме нагоре в поксока на Мальовишкия първенец. Така 50 минути след като бяхме тръгнали от Ловница стигнахме до вр.Голям Купен...
След десетина минути почивка се насочихме в посока вр.Попова Капа, като следващият един час ни предложи много емоции и красиви гледки. Докато Жорката вървеше по пътеката с Момчил се отделихме и изкачихме следващият от поредицата върхове - Средния Купен. До него се стига за не повече от пет минути, като изкачването е изцяло по скали. На него не почивахме, а бързо слезнахме да настигнем Жорката, който крачеше бързо напред. В един момент го видяхме да се катери по скалите към вр.Малък Купен. Момчил обаче намери по-бърз вариант за изкачване на този връх и бързо тръгна натам. оказа се, че Жорката е тръгнал да катери по скали, по които трудно щеше да стигне до този връх безопасно и затова се отказа и слезна надолу. Ние с Момчил вече бяхме на Малък Купен и без да се застояваме отново се върнахме на пътеката, където ни чакаше Жоро.Чухме някъде в далечината гърмежи, което ни накара да усилим крачката. Обаче нямаше как да не качим и последния от Купените - Безименния, затова и отново се отделихме от пътечката и за пореден път тръгнахме по скалите нагоре. Изкачването на Безименният Купен беше най-емоционалното за деня..
На една от скалите, по която минавахме с повишено внимание се откри гледка към отвесната северна страна на върха, като дори и полуразтопеното Страшно езеро правеше пейзажа страшен. Не гледахме повече натам, а бързо изкачихме и последните няколко скали и така стигнахме до върха. Горе си направихме по една снимка и отново с повишено внимание слезнахме надолу към пътечката. Искам да кажа, че пътечка е силно казано, но все пак на много места има пирамидки, по които може да се ориентира човек. Жорката вече се изкачваше по билото на вр Попова капа, което и ние започнахме да правим след молко. Бързо изкачихме единия от куполите и се насочихме към другия, като разстоянието между двата се изминава за не повече от пет минути....
На върха започна да ни праска градушка, която за радост беше много краткотрайна. Тя обаче ни накара да слезнем с бърза крачка към Страшното езеро. На слизане не пропуснах да снимам всичките купени, по които бяхме минали преди по-малко от час...
За около половин час бяхме на езерото, голямата част от което е все още в лед. След няколко снимки обаче, отново тръгнахме бързо надолу, защото облаците над нас си бяха все така тъмни, а не искахме да ни хваща буря точно там. Пътят към хижа Мальовица, който хванахме все още е с много сняг на места и ако някой ходи натам е хубаво да си носи гети. Аз не носех и целите ми крака бяха мокри от пропаданията в снега. Отделно от това на места по пътеката течат реки и опасностите от подхлъзване не са малки. Ние решихме да не ходим до хижата а да цепим директно през долината към ЦПШ. Така в 19.25 ч. бяхме в комплекса, където ни чакаше добрият стар Москвич, който за около два часа ни докара в София. Изкарахме си един пълноценен ден в планината, като за пореден път се убедих, че при наличието на транспорт за един ден в Рила могат да се направят много интересни разходки.
А ето и най-красивата снимка от деня....
Това е от мен засега.
Бъдете здрави!!!!
Жоро
|
Из Мальовишка Рила 02.06.2007 г.
