Определението "сезонен турист" в никой случай не е обидно. Поне аз не съм го използвал в този контекст. Това е един етап от развитието на човек, който често общува с природата в качеството си на турист. Самият аз съм минал през него - допреди 5 години и аз бях сезонен турист. Дали ти си сезонен турист - да, ти си такъв. Съседната тема, в която молиш за ГПС координати нееднозначно те определя като такъв. Човек, който 5 пъти е ходил по сравнително лесния за следене маршрут Паниците - Рай да се страхува, че ще се загуби в мъгла ... самия страх от загубване ... че то губенето си е част от тръпката при туризма, както вече ти писаха.
Няма нужда от патетични апели, с които да изкривяваш написаното от мен. Никъде не съм писал, че искам планината само и единствено за мен. Между другото това е невъзможно, а аз не си падам по невъзможните мисии.
Ниската култура и липсата на екологично възпитание не се превъзпитават с няколко ходения горе. Това са неща, които се изграждат у човеците още докато са деца. И е много вярна тезата на Огнедишащия, че:
Представи си децата, които може би за пръв път ще отидат на излет точно там. Те ще останат с усещането, че за общуване с природата са непременно нужни асфалт, железарии, кръчми и пр.
Основен фактор за мръсотията горе е масовостта, а не липсата на култура. Защото колкото повече народ закараш горе, толкова по-голяма е вероятността между тях да има такива с ниска култура. А мога да те уверя, че има много келеши с ниска култура, които обичат да ядат и пият на зелено, съответно да оставят кочина след себе си. Виждам боклуците им всеки път, когато ходя на планина. Тъжното е, че такива остатъци вече могат да се видят и по най-труднодостъпните места на планинските била и по най-затънтените и уж рядко посещавани от туристи места.
И последно: Тъпото в цялата история е, че ходенето сред природата се пропагандира като здравословно, природосъобразно и освобождаващо от стреса. Дотук добре, но много рядко тази пропаганда се съпътства с пропагандиране и на идеята, ходейки на планина да направим така, че след нас да има минимум следи от нашето присъствие. Липсата на второто развива типично консуматорското чувство, толкова характерно за съвременния човек. Така той отива горе за да консумира поредният продукт, който "му се полага по право", защото той е човек, той е най-висшия вид на тая планета, той е венеца на творението Господне и всички други видове на планетата Земя трябва да бъдат в негова услуга.
Не стига това ами колкото по-големи маси хора се качват горе, толкова повече се активират и търговците на услуги. В увеличения поток туристи те виждат бъдещи клиенти - консуматори на услугите, които ще им бъдат предложени и съответно и най-важното тези търговци виждат печалбата. Така се появяват едно по едно хотели, ресторанти, чайни, ски писти, влекове, лифтове, цели високопланински курорти заедно с огромното количество отпадъци от нях. Отделно от това планината бива цялата набучена, обкичена и опасана с железа, асфалтови пътища, далекопроводи и т.н. И вече няма дива природа. И няма общуване с природата. Има удобна, цивилизована среда, където като се изпотиш може да си вземеш душ, като огладнееш може да си поръчаш пържола и бутилка вино и т.н. И цялата идея на здравословното ходене сред природата отива по дяволите. Което е по-малката беля. Големият проблем е, че малкото останала дива природа отива по дяволите.
Дано някога успееш именно това да разбереш. Не можем да оставим този свят в състоянието в което сме го заварили. Това е вече повече от ясно. Но нека поне се опитаме да го запазим част от него доколкото е възможно по-дълго непокътната и чиста. Защото в тази непокътната и чиста част живеят и други живи същества. И колкото повече ние навлизаме в нея, толкова повече ги изтикваме от техните нормални местообитания т.е. от техните домове. Един ден те ще изчезнат завинаги, така както са изчезнали индианците от Съединените Американски Щати. И тази загуба освен, че ще е безвъзвратна, ще бъде пагубна и за нас и нашето оцеляване като вид на тази планета.
А въпросната Виа Ферата е само един малък, незначителен щрих в грандиозната битка за оцеляване на дивата природа. Само дето съвкупността от такива малки щрихи рисува една доста мрачна картина за бъдещето на планетата. Картина, която е видна в голяма част от развитите европейски държави, където има Виа Ферати и луксозни високопланински хотели, но няма мечки и вълци.
|