|
Граници
Точно на Славянския празник 24 Май маршрутът се заформи към Славянка и Огражден (по границите - да си понагледаме българското отсам и оттам). Било каквото било някога, да видим какво е сега.
След обичайните уговорки и няколко “неявили” се в последния момент, доста късно потеглихме с няколко коли по двойки и тройки към Петрич. Станахме група от групите на Виктор и Ели (от ансамбъл „Хормония”), няколко човека „от кол и въже” и някои „свободни електрони”. Село Гега беше отправната точка за маршрута ни в Огражден и да видим какво “ограждаме” към македонско. Тръгнахме към връх Голак по обедно време, при прогнози за дъжд и при разчет за 4-5 часа в едната посока. Беше ясно, че няма да стане, защото трябваше навреме да се придвижим до мястото за нощуване в другата планина – Славянка. Така, че походихме нагоре, погледахме си гледки от Огражден и към Беласица. Видяхме, около 10-тина селца/махали, които ги няма на картите, но в тях си живееха доста хора. Пообщувахме с местните хора (много симпатични). Един пенсиониран учител ни разказа за най-старото килийно училище в региона, което е в двора на манастира, близо до с. Кукуряхцево. Видяхме и старото училище в с. Гега, основано през 1879 г. Та така и не стигнахме до границата – да погледнем от високо на Македония, но нали сме си едно. Решихме, че можем да минем и без тази граница.
На х. Извора ни чакаха с наредена маса и празнувахме двоен рожден ден – на Нели и Павлина. Имаше торта, песни, танци и подаръци. Хижарите Павлинка и Тошо бяха много любезни, нищо не ни липсваше. И какви интересни истории научихме за глигани, мечки и глухари. Глухарят от Марина поляна видяхме и на снимка, няма лъжа и измама, всичко документирано. А местният клан на ансамбъл Хормония подпомогна софийския с няколко “юнашки песни”. През нощта в голямата стая имахме масова халюцинация за серенада - много нежна песен със странен текст: “На съне ме гали, дъхай ми дъхай, и за някакви падащи листенца от цвят на вишна...” Нали беше “на сън” това ми е останало. И тук нямаше границата “на сън и наяве”. Тази граница по принцип често си я местим - мечтаене, сънуване, реалност... Ама беше хубаво!
Сутринта всички станахме в уговорения час, с подготвени раници за двудневно скитане из Славянка. Ели, като водач направи едно френдли разпределение на хора и палатки, така че да носим минимално багаж. И тогава заваля, извадихме дъждобраните, но дъждът се засили. Аз бях готова да тръгна, но екипът реши да чакаме. Оказа се, че с приятна компания мога да си преместя „границата на търпението”. Не усетих как стана 11 часа, дъждът спря и тръгнахме, но с малко багаж, като отложихме качването на Гоцев връх за следващия ден. По пътя леко преваля и вадихме и прибирахме якета и дъждобрани. Преминахме през местността Шапатек и стигнахме … до границата!, истинската, но вече без граничари. Това беше, всъщност, оградка от няколко реда камъни, на височина 20-30 см., която се виеше по хребета. В началото дори мислех, че се шегуват като насядахме за почивка в гръцко. От другата страна беше мъгла и нищо не се виждаше. Виктор, който е от този край, ни разказа разни истории за с. Крушево в Гърция и Сенгелската планина. Тя била почти разминирана (все пак имало надписи „мини” – то зависи къде слагаш ударението, та се посмяхме). Взирахме се през мъглата и в моментите, когато имаше видимост правихме снимки. То планината си беше все Славянка, но нали е в чужбинско и погледнато през мъглявия прозорец беше мнооого екзотично.
И както си вървяхме по границата и си гледахме в Гърция, Виктор каза – да ама това е Петрич с Беласица, а в далечината Огражден, където бяхме вчера. Ама че граници, завили ги, засукали ги по планини и дерета, да не можем да си познаем България! Не им е било лесно на граничарите, а и ние се замислихме – какво е това граница на нещо, което е едно… Някой ти определя правила и рамки, да има в какво да се спъваш, за други неща ти си слагаш рамките и ето ти граници и в съзнанието. Така в размисли на тема „граници, огради, ограничения и свобода” подминахме просеката с кестените, където можехме лесно да слезем към х. Извора. На залез слънце като минахме през труднопроходима гора, излязохме на мраморната кариера. Разбрахме какво им е било на контрабандистите из шубраците. Бяхме останали без вода, а и двете кучета, които издържаха похода с нас, бяха изплезили езици. На първата локва по пътя не можахме да се доредим от тях (има снимка), а от втората видяхме хижата и решихме да не рискуваме. Тази вечер бяхме много изморени. Поли и Витя изкараха една романтична нощ в палатката на двора с кучешка серенада (във форума не сме коментирали още звукоизолация на палатка).
На другата сутрин тръгнахме в хубаво време към Гоцев връх. Данчо и Цецо си тичаха напред, но ние пък не ги гонихме. Ели събираше отзад изостаналите и ги вкарваше в правия път, така нямахме изгубени. Качихме се по стръмната пътека (покрай водната шахта) до Марина поляна или Ливадата, както й казват някои. По пътя ни валя дъжд, би ни градушка, та се наложи да поизчакаме малко, свити под борчетата. Ледчетата не бяха едри, но пък в плътна маса. После по пътеката срещнахме познати, слизащи от върха – там било слънчево. Те ни разказаха, че от горе облакът се виждал, бил около 50 м., черен и боботел. А ние - отдолу, така е, кой каквото си е заслужил и от небето граници.
Подсякохме вр.Шабран и качихме Гоцев връх. Там нова изненада 2 пирамидки – българска и гръцка, така ги и снимахме. Поразгледахме пътеките за Царев връх (Али ботуш) за следващия път и слязохме в „заслона” на Марина поляна. Там си сгъваха палатката Павката, Ицо и Льошата и като разбраха, че още си вървим с облаците над нас (три пъти ни валя дъжд и два пъти градушка) избързаха напред по пътя, защото още си бяха сухи. Така ни направиха слънчево и нашето слизане, погледахме гледки и направихме снимки. Тази вечер не бяхме изморени, върхът ни намагнетизира. Аз все още съм си със слънчевото настроение.
Погледайте и снимки:
|
Славянка - пътепис
