Не, не, аз говоря за етиката на мислене!

Ето едното мислене: отивам в природата, за да видя това, което дядо боже е направил, преди да се пръкнем ние и да преценя, как се е справил.

Ето го другото: отивам в природата като цивилизован човек и затова е под моето достойнство да лазя по някакви си диви скали; трябва все нещичко да има там направено за целта, организирано, пронумеровано и прошнуровано.

Моето възражение е против поощряването на втория тип мислене. Ако не съм бил ясен, моля за извинение.

Не възразявам толкова, че са наковали скалите, за да се разхождат хората. Възразявам, че са решили да разхождат хората именно по наковани скали, а не по ненаковани.

Защо възразявам ли? Заради последиците от едното и другото мислене. А те, предполагам, не се нуждаят от коментар.