Аз също отдавна ходих там. Тръгнахме *малко* над ВЕЦ Видима, но от дясно, по пътя за х. Плевен. Също излязохме на изравнителя и после нагоре, доста качване. След поляната наклонът се изправя и опира в едни скали. Там имало някакъв перваз, по който да се мине отляво, но ние тогава слязохме малко надолу наляво в гората подминахме тия скали и зад тях по един сипей/улей изкочихме на билото. После се придържахме горе долу все около билото, ту отляво, ту отдясно, ама май повече беше отдясно. Има разни наклонени полянки, свършващи с отвеси, особено от запад. Постепенно излязохме на връхчето Михова планинка, то от хижа Плевен се вижда съвсем ясно кое е. Знам, че можело да се подсече от изток, но ние го качихме. После се слиза на една седловина, след нея има една характерна теснина между две скали, минава се оттам и пак нагоре, внимателно и така. Като стане по-широко, наклонът постепенно намалява. Ако се тръгне на изток, ама да се уцели на каква височина се минава по една пътечка, на северния склон покрай чешма и след нея се излиза на Маринка. А чешмата е важна, защото предишната е била на ВЕЦ-а долу (1000 метра денивелация). И моите спомени са над-десет-годишни, така че подхождай към тях с необходимата доза съмнение. Само мога да кажа, че си заслужава. Но предполагам, сега има сняг (то като погледна към Тетевенската планина - северния й склон е бял, какво да кажем за Джендема), така че още не му е времето. Пътека имаше (тогава), но след поляната не беше толкова очевидна.

Колко малко хора знаят
за тоя чуден горе кът
и колко много долу пъплят,
невиждащи нагоре път.