|
Будилникът е безпощаден! Звъни и хич не го е грижа колко много ми се спи. Сънувах нещо… приятно беше, но защо звъни? Кога пък стана време? Сякаш съм си легнал преди малко. А, ще ходим в планината! Най-после дойде време да “открием сезона” вече няма сняг в Родопите и става за летни туристи като нас. Ставаме с жена ми, машинално и без думи се справяме с тоалета и мятаме багажа в колата. Забираме и другият член от компанията и съненото трио потегля от равнинният град към планината. Всичко е далече от нашия град - особенно това, което ти се иска да е по-близо например планините. Нищо свикнали сме да пътуваме три - четири часа до изходните пунктове и след това да ходим, да ходим и да се радваме на гледките природни.
С. Орехово. Малко ръми, но приятно! Нашият приятел включва GPS-а, но и сателитите все още спят. Все пак ни обръщат внимание и уреда познава къде се намираме. Пристягаме връзките на обувките и трепетно правим първите си крачки по пътя за х.Персенк. Приятно е! Не сме ходили от декември. Говорим си, вървим и май не ни се иска да стигаме хижата. Във форума пишеше за сняг и кал, но за сега е сухо. Сухо е - да ама не, идва първата преспа. Спираме, слагаме гетите и продължаваме напред. Ето я и хижата, ще пием чай- днес не бързаме, маршрутът е кратък - като за първи път. Следва чай на слънце и спокойствие, а на съседната маса - водка и белот! Време е, наближава 11 и хората са седнали на маса, няма да чакат да се стъмни я! Изпихме си чая и пак напред, към връх Малък Персенк . Снегът никак не е малко, но и ние не се даваме лесно. Вървим си, леко ни е и така до разклона. На дясно е някъкав паметник, а на ляво без пътека към вр.Малък Персенк. Срещаме други туристи, които идват от върха:
- Добър ден! - поздравяваме ние.
-Добър ден! - отговарят ни те.
Питаме ги за пътеката до върха но те май не са успели да го намерят и отговарят неясно. Нищо и ние ще пробваме. Да не ни е за първи път да се лутаме, нали има и GPS, който спомага при лутането . Маркировка няма и се ориентираме само по следите на ходилите преди нас. Полутахме се малко и след около час сме на върха. Ееех гледка панорамна! От тези дървета нищо се не вижда, та сега най-после гъдел за очите. Няма какво да чакаме, въоръжаваме се с камера и фотоапарат и снимаме фотомоделите-околните върхове, била и полянки. Облачно е днес, не са фотогенични, но и така са си хубави и достолепни. Оказа се че имаме и сандвичи, които искат да бъдат изядени. Как да им откажеш! Невъзможно! Закусваме гледайки планината и понеже аз не чувам когато трябва, моите хора се споглеждат:
- Чу ли? - питат те.
- Какво да чуя?
- Нещо ръмжи.
- Ръмжат ви главите - им казвам аз.
Смеем се, че мечка е надушала храната ни и сега ще дойде при нас, но те наистина са чули нещо да ръмжи пък аз много не им вярвам. Похапнахме и взехме да се стягаме за тръгване. Поглеждам атмосферното налягане на часовника и важно казвам, че як дъжд ще ни вали и сякаш в този миг небето се отвори и ледени капки се изсипаха обилно над нас. То бива, бива ама чак пък толкова добър синоптик да съм никой не е очаквал, дори и аз. Спущаме се “на бегом”, но как се бяга по сняг? На места потъваме почти до кръста, снегът на места е над метър. Връщаме се до разклона и продължаваме към х.Чудни мостове. Снегът е в изобилие и обувките ми поддават на влагата. Срещаме туристи излезли на кратки разходки без цел, но с посока. Говорим си за таксата, която сме чули, че искат за разглеждане на Скалните мостове.
Ето я и хижата! Хората ни гледат някак странно. С гети, раници и щеки сме доста различни от автотуристите. Изнервена хижарка, тъгуваща навярно за отминалата си младост, усмиханато ни казва, че няма места.
- Има, има. – обадили сме се.
- Откъде сте? – пита тя. – ОК за вас места има, но бихте ли изчакали малко, за да дам кафе и бира на желаещите.
- Разбира се!
И чакайки, представляваме още една забележителност за туристите, но понеже не вземат прослувутата такса, ние също няма да вземаме за оглед. След доста дълго чакане и неколкократно напомняне за себе си ни настаняват в седемместна стая от бунгало и понеже “няма места” цялата стая е на наше разположение.
След няколко часа “размисли” на масата в столовата, си лягаме с нагласата за дъждовен понеделник. Пожелаваме си “лека нощ”, след което продължаваме с “добро утро” на другия ден.
Времето е слънчево и нашето настроение е в тон с него. Пием кафе лично приготвено от моята благоверна съпруга, за което сме и МНОГО благодарни и потегляме към Кабата. Чудно време, чудна природа и ние сме вписани в това. Сняг вече няма, но жена ми си е сложила гетите да и “топлят”, замислям се дали има постоянна телесна температура или е зависима от околната. Дано да има, иначе тежко ми! Ссссссссс!
Слънце, гледки, снимки, смях – така минава пътя през Кабата до с.Орехово, където ни е колата. Зкусваме макар да е един следобяд и отпрашваме към Белинташ. Пътят след с.Червен е “чудесен” – еднопосочен, с две ленти, без завои , като живота ни . Две момчета махат на стоп, качваме ги от солидарност нали са с раници как ще ги оставим. И така по “магистралата” се качваме нагоре. Разминаваме се с няколко коли, доста трудно, но не и невъзможно. Заваля, но има видимост, не е мъгливо! Жена ми и нашия приятел са с дъждобрани и изглеждат като плашила. Дъждът е на приливи и отливи, чуват се гръмотевици. Чудесна гледка! Снимам с камерата красивия пейзаж и изведнъж обектива на камерата засия, чух звук като при запалване на кибритена клечка, хвана ме ток на кутрето.
- Да слизаме! Удари ме светкавица! – изкрещях без много да му мисля.
Моите хора ме поглеждат недоумяващо и май не ми вярват. “Сега ще ми се разхилят” - си мисля аз. В този момент се чу гръмотевицата и това ги накара да ми повярват. Събрахме се, разказвам им какво ми се е случило и слизаме без желание надолу. Не можем да избягаме от съдбата си, но защо пък да я предизвикваме. Замислям се защо на мен, защо само малко, за добро ли е или за зло. Тръсвам глава забравям за случката и се шегуваме. Ето имаме си история за разказване – истинска туристическа, а не ловджийска.
Тръгваме си решени, че ще дойдем пак при слънчево време. Направихме си стра’отно откриване на сезона. Дали заради голямята пауза или от по-доброто опознаване помежду ни, това е най-емоционалното ни пребиваване в планината до сега! Планираме следващия преход и се умълчаваме по некраткия път към дома. Обещавам (си) да напиша разказ.
P.S. Днес прочетох за Белинташ:
“Пророчицата Ванга казва в началото на 90-те : "Белинташ ще разкрие своите тайни, когато там загинат 8 души". Към есента на 2005-а, тук на това древно и обгърнато с мистерии място в Родопа планина, са загинали 2-ма души, покосени от мълнии.”
Хм! Бил съм на кастинг....май. Не се класирах! Благодаря на съдбата!
По-хубавото разваля хубавото
|
Слънце, сняг, светкавици...
