Е, хайде, недей така мрачно гледа...
Движението е най-естественото нещо в света. Най-присъщият атрибут на материята. Всичко се изменя. Празни приказки са идеите за равновесие, покой, устойчивост, вечни истини и вечни традиции. Някои неща се променят за добро, други за лошо, а повечето - не знаем за какво, и сигурно е по-добре, че не знаем.
Аз за себе си съм убеден, че неграмотността не е в никакъв случай бъдещето на човешкото общуване. Подобна идея ми се вижда нелепа поради простата причина, че такъв начин на общуване не върши работа и следователно няма как да се утвърди.
Ще ти разкажа обаче нещо, което дано поразсее черното ти настроение.
Преди месеци завърших работа по един доста обемист проект, целта на който беше да се състави много пълен компютърен речник на българския език, съдържащ всички словоформи с граматичните им характеристики. И преди си знаех, че българският е труден език, но КОЛКО ТОЧНО е труден си дадох ясна сметка едва сега. Достатъчно е да кажа, че формите на съществителните имена се образуват по над 80 (!!!) различни модела; глаголите, които уж са от три - ха-ха-ха! - спрежения, се спрягат всъщност по 60-ина различни начина, и т.н. Та си блъсках главата над тоя ужас, оплаквайки чужденците, пожелали или принудени да усвояват този кошмар, и се питах: как е възможно да се стигне до такава безсмислена сложност? Именно безсмислена, защото повечето от тези сложнотии всъщност не носят никакъв семантичен заряд; не говорим за богатство на езика (която е нещо хубаво), а за неправилности, които са лошо нещо.
Отговорът, който си дадох, беше, че езикът се е формирал исторически във времена, когато:
1) хората са усвоявали (като деца, когато това е лесно) само един език;
2) езикът се е развивал напълно стихийно;
3) точността и еднозначността на изказа са се ценяли доста по-малко от изразителността и богатството на речта.
Да, ама сега времената са други, тежестта върху различните функции на езика се преразпределя много бързо в кратко историческо време и естествено е и езикът да се променя по-бързо от всякога. Повтарям - не вярвам, че бъдещето му е тоталната узаконена неграмотност, няма такава опасност. Не вярвам обаче той да се запази, какъвто е днес.
Та нека не забравяме, че... как беше? - времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме. И нещата ще продължават да се обръщат, както са правили, откак свят светува - някои за добро, други за лошо, а повечето - не знаем за какво, и сигурно е по-добре, че не знаем.