|
... и не само на последните!
Кой къде бил ходил, кой къде не бил ходил... кой какъв правопис имал и кой колко неграмотен бил... Тя неграмотността е ясна: глобализираме се. Т.е. глобализират се езиците, културите, традиициите... Най-логично е нашата осеммилионна култура да се претопи.
Та думата ми беше за друго. Може би одъртявам, не знам. Явно това е причината. Но не ми се пише. Яд ме е на тенденциите в клуба, в живота изобщо, и колкото и тъпо и безсмислено да е, това е моят протест. В неделя ходих по Балкана. За един ден. Но въпреки това смятам, че има какво да споделя. Има информация, има емоции, има какво да кажа и напиша. Има и снимки. Но я няма тръпката, получавана след споделянето. Споделянето преди. Сега е само някакво ехо, което отзвучава. И все по-често ще излизат теми от рода на: Абе тоя клуб едно време какво беше, пишеше се, имаше какво да се прочете... Пука ми на оная работа вече. А и какво значение има. Сега е интересен за други хора. Клубът не умира, умират старите навици. И старото мислене. И старото време. Развиват се тези, които са в крак с новото. Които гледат напред и не им пука за култура, граматика и начин на изказ. Те пак се кефят, това не се е променило, но го правят по своему. От което някои хора си правим един извод: българското загива. Аз казвам: логично! И нормелно! И естествено! И поощрявам децата си да бъдат в крак с времето си, в крак с тенденциите, които се налагат. За да оцелеят. За да се развиват. И за да ми хвърлят по някоя стотинка след няколко години, защото аз няма да мога да си ги изкарвам. Защото те и това което знаят и могат ще са продаваеми, а аз ще съм анахронизъм.
Та за какво иде реч?
Нека всеки си пише, както му отърва. В света става това, което каже болшинството. А болшинството вече е друго...............
|
По повод последните събития в клуба...
