|
Приветец отново от мен.Поради големия зрителски интересен,побързвам да напиша пътеписчик.А за критици и съгледвачи на правописни грешки ,ще кажа че и за тях ще има материал-да им е интересно да търсят грешките)) Пиша бързо, Иначе ако пиша бавничко,ще си забравя умната мисъл.
Такаааа,тръгнахме с Ариандра(за по кратко наричана Дани) и отидохме към гарата където Ачо ми беше казал да се чакаме в 6:40,за да сме пиели боза и баници... Както и да е,ние отидохме към 7 и намерихме на опашка за билети Ани,(приятелка на Ани-Валя,Бистра и Ачо. В последствие се разбра че Chivas(Силвето) била станала,след 10мин хванала такси и след още 5 дошла на гарата при нас И така появи се и Зори(та се събрахме всичките без ВЕско и Виктор от отбор "Ескимоси",отивайки към наш капитан Явор) и всичките отидохме към 7 коловоз Запад-няколко човечета се пласираха във влака за Бургас,настанили се и случайно разбрали,че влакчето не било за Враца-и после тичали до нашия влак като спасителки на плажа
Е,след като всички оцелихме и се сплотихме във влака,той потегли към Искърското дефиле и нашата главна цел-Враца.
По пътя във влак-нищо интересно.И след около 2ч приблизително вече бяхме в главната си цел.Там на гарата ни чакаше нашият домакин Явор.Събрахме се пред гарата и зачакахме колата на Калоян и Софи,караща Кало и Камен.Всичките налазихме по баница,някои и по боза,а Ачо налази скарата-кебабчетата на гарата ))
След това отидохме до BILLA Враца-их,няма отърване от тая Билла Оттам накупихме това онова,като се разщъкахме из целия магазин.
Спестявам люшкането ми на люлките от Ариандра с по две розори млекца за пиене,въпреки че това беше документирано от фотограф Ачо И след малко изчакване,Явор ни поведе през града до началото на пътеката за водопада Скакля.Времето беше чудничко,нито един облак,същинско си лято-всичко зеленичко и свежо,щъкаха гущерчета и зайчета(Ани(aNadel) засне щъкането на последното животно).И в колонка по един,с разяснения на Явор,се добрахме до водопада,през един голям баир из гората.При водопада Силвето пое да изкачва една дупка,както се сещате и успя да го направи.А ние зяпахме отдолу и щракахме с апарати нейн подвиг-и чакахме да видиме какви снимки е направила тя вътре
Водопадът както обикновенно църкаше лекичkо,може би малко течеще,но самата скала-толкова голяма,толкова внушителна ни остави без дъх-или баира ?! След нея,следваще ново изкачване. С Дани тръгнахме по един сипей,красота! Само че,пътеката беше малко по в дясно от тоя сипеи,който ние буквално превзехме,и от който излязохме с 3-4 клонки,камъни и листа по раниците
Оттам следваще една пещера,преди която си спечелих бонбонче от Явор,защото му посочих къде е БИЛЛА-та-намерил той кого да предизвиква на тема магазин БИЛЛА Е,бонбонка била вкусна )
Отправихме се към една пещера- малка, намираща се в ляво от самия водопад,но пак на същата скала.Поразгледахме вътре,повикахме и отидохме нагоре,където започваха едни невероятни пасища с овци и коне,едно куче и един овчар. Кончета бяха чудесни!А картинката-като картина за календар на месец април или май
Там на беседка,аз,Дани и Силвето срещнали един алпинист,който си паФкаше тревица и беше решил да спуска водопада-би било интересно,защото досега лично аз не съм виждала тоя водопад да се спуска.Та той се обади по телефон на някой и дочухме: "Батееее,тука съм на най-забутаното място,седях си,пафках си и изведнъж се изсипаха 30 човекаааа,батеее не е истина,колко ми е готино! " Хахахаха незнам,мен ми стана забавен "бате" тоя разговор. И там с Кало и Дани се заехме да белиме едно кивииии...-тримата успяхме да се справиме с него,после успяхме и да го изядем скришом от другите хуху
И поехме по една пътечка надолу зад водопада,една стръмна пътечка в гората,преди която с изглед към Вратцата и местността около Леденика.Надолу имаше падащи раници,див чесънец-огромен и след това се уверихме и вкусен.Увисихме една "жълта опашка"(плик БИЛЛА с див чесън вътре),както определи названието Зори,и поехме към Вратцата,на полянка.
Разстоянието не беше много,за отрицателно време вече се бяхме настанили долу.Аз,Кало,Дани и Силвето бяхме в подножието на малката Вратца,където едни младежи ни подкокоросаха да сме се катерили и единия тръгна нагоре към скалата,за да спуска въже.
През това време,опънахме софрата-кой с растителен кашкавал и моцарела тип бяло сладко в Етъра,кой със синьо сирене и луканка-абе със Силвето стигнахме до извода,че трябва да стоим и движим с Кало,защото той носеше много вкусничко ядене,което не пропуснахме да уважиме ))А Ариандрата дойде бързо зад мен ,извади бира от раница и надигнала да пие с притепрерващи ръчички хухууху ))) След като младежа горе от скалата опъна въжета,казал да се катериме,но не останало време,но въпреки това Силвето му нахлузи седалката PETZL ,нахлупи и каската и пое нагоре по скалата като гущер-и това е документирано освен на апаратите от нашата групичка ,се снимаше и с камера-аз в края се изявих като репортер,но не ми дадоха интервю-пфу!
И след това изкачване,поехме към Згориград и Врачанската екопътека.След Вратцата,в самото начало на споменатото село,реших да опитам две коли на автостоп-само че,едната която се опитах да спра,обърна малко по горе-просто търсеше място за обръщане,а другата-беше такси,но реших да не се пробвам,въпреки че знаех че ще спре ))
Та преминахме през целия Згориград-красиво китно селце,сгушено в невероятния район около Вратцата.Селото се виеше около главната улица,така че успяхме да го разгледаме цялото.На центъра освен класическото нещо за купуване-бира,си купихме и по един сладолед,почти всички от групичката .А групичката-нека да я спомена и нея- аз,Ariandra,Зори,Windrider,Chivas,Anadel,Валя,Mitaka i Tanq,Margo и нейна групичка(7 броя),Бистра,Кало,Калоян и Софи,Камен,Явор,Никси...Хм,май изкарах хората 24,а струва ми се бяха 23...Абе да,дано не съм пропуснала някой,че голяма каша в главица
Таа..след сладоледа се отправихме към началото на Врачанската екопътека.Стигнахме по нея, до един мост,който помня преди мисля 2 години,от наводненията бе отнесен,сега видях че са слагали някакви железни нещица,явно дошла им някаква идея,но още по явно май не я осъществили...Типично.
Та се наложи да заобиколим отгоре скалата,по едно ново баирче,минато без проблеми от групичка,и отново стигнахме до екопътеката,минавайки рекичката.А там Калоян(ЯНи) вика на Софи-"Не се дръж за тия парапети тук(прав беше ,но точно там...)",а тя му вика: "Ма аз няма за какво друго да се държа",от където се намесих и аз: "Мисли си че твоя ангел хранител е с теб!! " ))))))) Ох,незнам дали и това е смешно,ама ние тримата се заляхме от смях в тоя момент.
И малко понатам,аз,Дани,Камен и Силвето видяхме една оградка,която ако някой се подпре на нея,ще падне мигом долу в рекичка,та решихме да счупиме едното паянтаво дръвче-и Камен нещо не успя,не беше заел добра позиция,та го треснах аз,а с него треснах и краче на Силве...Их,мойте най-големи извинения,малко я контузих ,но тя мъжко момиче-бързо се съвзе след удара )) Та,след тоя "екшън" дето само ние си разбрахме за него,поехме отново нагоре към водопада,който успяхме да стигнем след още 30 мин ходене.И там се строихме Niksi,Chivas и аз и малко попозирахме за фотосесия След това се строиха и всичките останали,като запомних, че на Таня и капеше вода във врата докато позирахме всичките за снимка,и беше голям цирк ))
Та после поехме и към началото на водопада,намиращо се на около 10 мин от края.Там,гледка страшна надолу,но страшна,защото много стръмно и едно подхлъзване на мокър мъх... опасно!
Оттам отидохме малко по нагоре където имаше и невероятна полянка,прекрасна за палаткуване,чувалуване,иглуване(при сняг),футбалуване,федербалуване и прочие )) По нагоре от мястото на пейката, до която опънахме кокали за малко,имаше и една стара постойка,до която имаше и водица.А по цялата поляна по нагоре,можеха да се видят готини гранитчета от бившата картиера,намираща се на около 30 мин от въпросна полянка Та след тази почивка отидохме нагоре,хванахме пътя към хижа Пършевица,почваш точно срещу пейката от табелите.Там нагоре малко объркано,но се добрахме до един асфалтиран път,преди който аз ,Дани и Кало уважихме с малко семки една бира-понеже вода нямахме много,утолихме жажда с биричка-аууу ти мене уважаваш ли ме? )) Но тая бира "дава крилааааААА" и бързо изкачихме последното баирче преди асфалта.И оттам,за около 20-30 мин се озовахме на поляна с изглед към хижа Пършевица и едноименната мандра.И слънцето тъкмо се беше леко поскрило,а въздуха беше толкова свеж,невероятно свеж!
Та в хижатааа... ставаше,поне тоалетната беше в нея А долу столова не беше лоша,но "падарката" (това не била хижарката-за информация) не беше задвижила нещата да запали камината,но ние я подкокоросахме и го направи-хижаря де Както и да е.
А сестра на Явор и брат и негови приятели подредили масата толкова красиво-поздрави! Та се настанихме,от някъде се появи и Софи,която ни връчи да надуваме по балон ))) Но в крайна сметка само двата адаши-Калоян 1 и 2 успяха да надуят балон А аз ги налектризирах и опнах на стената.
Та се настанихме аз,Дани и Зори до бъчвето с вино,после се поотместихме към камина,която се беше разпалила и беше много красива.
А след като се нагряхме всички се отправихме на раздумна,пиене и ядене на масата.Завиха се хора,а Марго в едното включи и елемнти от кючека )) Да и се извиня и публично,че не и донесох пингвина Данчо,който само ме разпитва за нея хухуНо него го оставих във фризера вкъщи,защото му беше топло навън )))))
Та след вечерята и приказките,беше време за лягане по стаите,защото утре ни чакаха преходи.А в наша стаичка-аз,Дани,Силвето,Никси и Кало(домъкнали от някъде и печка ,за което има благодариме).Та му задремахме.
На сутринта звъняха всичките будилници,телефони и прочие,та някак всичките се събудихме по едно и също време-Никси се готвеше да бяга към най-високия връх на Врачански балкан-Беглишка могила(1482м) *(благодаря на информация на Никси) ,опита се и нас да навие,но нещо никой не прояви ентусиазъм Та така,после аз ,Дани ,Милен(приятел на Явор),Явор и Кало слязохме към голфа.Най-сетне успях да се кача и аз да покарам,след като още на Шипка с Явор се бяхме разбрали да го повозя.Та повозих ги всичките до пътеката на приказките-но видяхме само нейното начало и част от нея,пресичаща асфалтирания път.Та след него ,Явор си пое към София,а Милен-към негово село.Групичка на Марго заедно със Силвето(на която се надявам пуловерче да и свършило работа и да не и е било студ) поеха към пещерата Леденика(тук е момента да благодаря на Силвето че ни е била печати,защото ние преди ходили и забравили да си биеме ).Само Софи и Калоян ми се изгубиха от погледа,незнам на къде и как са отишли А ние-аз,Дани,Кало,Зори,Никсито,Anadel,Валя,Камен,Митака и Таня поехме през Врачанския Балкан до село Миланово и оттам до гара Лакатник. Та поехме по зимната маркировка,пред нас на няколко метра вече бяха тръгнали на разходка брата на Явор-Сашо и компания.Та на връх баира те ни посрещнаха,почиващи,с една голяма бира Каменица,която и които уважихме с по 2-3 глътки А впрочем Зори мъкнеше по 2,5 литра Леденика,аз още 2-та бяхме уважавани сред групичката ни ))) Отново тръгнахме натам,Камен(впрочем търсеше и останки от коловете на зимна маркировка ) ни показа и едно място,под което има пещера и как земята се беше свлекла надолу и как след години ще дойдат пещерняци...А и цялата поляна беше обсипана като с "пъпки" от къртици,майтапеха се че поляната имала акне,а аз просто бях на мнение че е обитавана от тунинг къртици...Както и да е ))))Стигнахме и езеро,наречено "Локвата" и както Таня каза-как ли се чувства горкото езеро с това му име Та там Митака (Стара Загора) заподпира апарат на раници,да снима на самоснимачка-ей,след опити и успяхме да си направиме наистина красива снимка на фона на езерото
И по билото се движехме през целия път,с изглед към Козница,долината около манастир Седемте престола,Оплетня,изглед в далечината през маранята към побелелите върхове на Рила...Изглед към Тодорините кукли,към КОм-чудничко!!! А времето -отново невероятно,малко ветровито,но иначе може би бихме се уморили доста от наистина силното слънце.А впрочем-бях взела от един магазин едно пакетче като с бонбончета-след като установих че не стават за ядене,разбрах че са филтри за цигари,които обаче път употребяваме по най-добрия начин-при силен вятър в ушите-леле! Незнаех ,че наистина толкова помагат )) Това силно впечатли Зори,и за това го пиша и тук
Та имаше и невероятни скосени отвесчета точно под нас,които лично мен силно впечатлиха.
Спуснахме се от билото надолу и се опнахме на една поляна да почиваме,уж да чакаме Камен който нещо разглеждаше района,та ние му го ударихме почивката на обедна.Всеки извади по софра,ние по бира... Та я развъртяхме с все мезетата
И отидохме до WC с Ариандрата-това по принцип нямаше да го споменавам,но се получи смешно.Та отидохме ние,нямаше жива душа,бяхме на най-забутаното място в момента-цялата групичка.Та отидохме ние,пък след това онова чухме коли-и както Камен каза-"Аз се чудя защо всичките бяха наддали глави към посока вас хаха" ама ние си бяхме готови де,но те изведнъж се изипаха 10 човека-накрая даже Никси си намери и позната,Кало също негов познат... Боже боже,това да не решиш да отидеш до тоалетна.Абе то незнам тези дето не бяха дали ще им е забавно като го прочетат това,но ние се скъсахме да се смеем.
СЛед тази "размазвация" на полянката,поехме надолу към Миланово,което се оказа на около по малко от час от нас-а точно над него-едни тучни поляни,едни стадца,едни прясно изкопани нивички,едни къщурки-като рай! С едни глухарчета и "парички" по цялата поляна... Нещо невероятно!
Спуснахме се из селото до центъра-впрочем намерихме доста интересни опътващи табелки за Враца-то Митака от Стара Загора ги е снимал,така че ще разберете за какво става дума-Враца в 3 различни посоки с 3 различни разстояния до нея...Та,вижте снимки на Митак.
Та намерихме едно... "кафе" и насядахме на по сладолед ,сок и вода.Мой познат се разбрахме и дошъл да вземе мен,Ариандра и Зори,а как ми се искаше да успее да ни набута всичките по колата,защото ни стана малко неудобно.Но разбрах че и другите са се прибрали успешно.А аз благодаря на Милен,че дойде и ни взе и ни прибра всеки до негов дом-БЛАГОДАРСКО
Та така,надявам се дълъг пътепис да не е много досаден и да е нямал много грешки(за онези критиците,дето само тях гледат).
Надявам се и скоро пак да направиме тоя преход,защото наистина беше невероятен.
И най-накрая-ЕДНО ГОЛЯМО БЛАГОДАРСКО НА ЯВОР,ЧЕ НИ ПОКАНИ,ЧЕ НИ ДОСТАВИ ТАКОВА ОГРОМНО УДОВОЛСТВИЕ С НЕГОВО ПРИСЪСТВИЕ И НЕГОВИ СЛОВА! БЛАГОДАРСКО ОТ ИМЕТО НА ВСИЧКИТЕ.И ако съм пропуснала нещо-Айдеее,вие сте-добавяйте! )))
Поздрави: Grizzly )))
Ако не знаеш накъде си тръгнал, ще стигнеш някъде другаде!
|
Пътеписчик За Врачанския Балкан
