|
1 април, Еловишка планина, махала Клисура
Няма шега, няма измама – отново сме по трънско! Азека, другаря Камен, бат Ачо, девойките Марго (някои имаха празник), Деница и Пламена и Деси. За капак – скромен и приказлив именник – Яворчо. 2 коли по 4 люде = компанийка!...
Първа цел – Големи връх! Дават го първенец - ама ние да проверим на място! Подхващаме почвен път и разговор. Уж за по- напряко, а пътя свършва до район за залесяване. Нищо, де – пак сме на самото било, което гоним. На склона на връх Кръстен камък. Дръпваме нагоре и сред снимки и приказки се озоваваме на този иначе така приятно панорамен връх. Първа спирка за похапване (късна закуска) и почерпка за именния ден. Ето сега отново да не скочат людете, дето не обичат течности над 3 градуса, ама за именниците компанията удари по 2 глътки ракия. Ако позволяват от Министерството на Алкозабранизма – половин килце ракийка на 7 души (мен се не броя) не множко за цял ден. Ако пък забраняват – малиййй в беля сме! Както и да е! Хубавото време дето го обещаха беше избързал, та ни огря слънчице и се поразмекнахме и го ударихме на „панораминг” и „разложинг”... После леко пуснахме склончето към седловината от север и на „цепинг” (у ингилизко му викат „short-cuting”) изкачихме Остра чука, дето приказката се развихри около маркировките у нас и хаоса около тях.. На следващото безименно на картата връхче пощракахме изкочилия пред нас първенец, установявайки, че името Големи връх си му пасва идеално. Наистина на фона на околните върхове изглежда внушителен.
Подсичаме го, търсейки дадената на картата Смърди чешма. Ама я няма. Мен мира не ми дава тая липса, туй несъответствие и на принципа що е път, все се мести с времето я зървам. Всъщност забелязвам падинката и мократа на едно място шума. Спускам се с подадените ми 3-4 бутилки и я намирам. Потънала в кал и шума, та само ако внимателно се заслушаш близо до нея, ще чуеш бърборенето на водата. Само едно пробито корито, улей за стичане на водата от дъб и едва показваща се тръба са следите от чешмата. Разривам ги от шумата и започвам да изгребвам покрилата ги наполовина кал. Виквам към групата горе на пътя за 1-2 доброволци за „трудов полуден”. Ачо и Маргото се отзовават веднага и бързо разпределяме задачките. Аз и Марго чистим калта, а Ачо носи камъни. После подреждам камъните, така, че като дойде човек, да не гази кал около чешмата. Щото дето е имало кал, пак ще се събере... След половин час вече наливаме шишетата и доволни се качваме при другите.
Големи връх. Панорама, шегички и отново похапване. Този път обедно. Надолу вече обсъждаме следващата цел – село Горочевци и от него връх Плоча. По средата на пътя се усещаме, че освен яденето, покрай сладките приказки сме си изяли и времето. Кратка „оперативка” – който иска да качва върха – в предната група с челник в раницата и бодра стъпка. Който не му оттърва – в Горочевци – на шкембе чорба. 17,30 – вече наближаваме селото. На старта се оказваме аз, Маргото и Деница. Скоростно планиране на маршрутчето. Оцелели от нанесените на картата пътища. И в крайна сметка – за най- лесно – „Дядото” (разбирай моя GPS). Едно трасиране ще е от полза. От пътищата и пътеките към билото са останали само романтични спомени. С късмет обаче, намираме от първия път вярната пътечка и след половин час вече мааме гащи по билния път. Той уж е запазен (като исключим многобройните разклонения), но на 700-800м пред върха свършва. Встрани от билото напипваме части от позапазена пътечка. Така спестяваме малко „иглолистинг” и към 19,30 благополучно достигаме връх Плоча.
Върхът е симпатична малка горска полянка с полегнала настрана (поради старост) дървена триангулачна пирамида. Довършваме останките от храната и обратно. Слагам батериите от фотоапарата на Дядото. Интересно ми е доколко трак-а ще е точен. По ГСМ-то - пълен обхват на „Самотел”. Чувам се с Ачо. Вече били акостирали в трънска механа за вечеря. В горочевци не работело нищо. Оставили Явор да ни чака на мегдана.
Тъкмо стъпваме на асфалта и отгоре гасят тока. Явор чинно стои в колата и ни чака. Потегляме. За да видим по пътя бялка, решила да препуска пред колата. Два млади глигана са здраво изненадани и се бутат 10 секунди един в друг, докато улучат входа за гъстака. След тях вече държа фотоапарата в ръка – ама не! То не всеки път можеш да снимаш подобни комични видеоматериалчета.
21,30. Перник. Бензиностанция „Петрол”
„Оперативка”. Разпределяне на багаж и хора по колите. Явор най- сетне черпи за именния ден. По- добре повече отколкото хич. Ако на следващата екскурзия няма повод за почерпки, ще си измислим. Щото шоколадовите бонбони не бяха лоши!...
А снимкинг - тук:
|
ЕРУЛИНГ и ЕЛОВИНГ + "почерпинг" за Цветница!
