По принцип бях планувал крайната ми цел да е х Чакър войвода. Маршрут според времето и силите ми, като първоначално си мислех да мина през Мусала, Манчо, Заврачица и от там до чакъра. В петък Павел ми звънна да ходим към Грънчар. Аз му казах, че до маришки връх мога да му правя компания. И така в събота сутрин бяхме аз, Павел и Станислав. Обаче, се позабавихме с тръгването от Боровец, а като поехме по пътеката аз започнах да си прехвърлям на ум маршрута и почнах да осъзнавам, че съм се изхвърлил малко. Затова аз дръпнах напред. Обаче като стигнах премката между Мусала и Малкия близнак (към 13:00) и почнах пак да смятам, че до хижата със силите които имам, най-вероятно ще стигна към 18:30-19:00 пък от там си е доста до Чакъра. Затова почнах да мисля за алтернативен вариант през маришката долуна, но в тоя момент се сетих за траверса и така тръгнах бавно да се връщам към Мусала. След многократните почивки, към 14:00 вече почнах да слизам по ръба. В този момент видях момче и момиче да прескачат парапета на метео станцията и да излизат още хора, в които по цветовете на якетата разпонах познатите на Павката. По ръба надолу още при първото подсичане на една скала ми поддадоха две стъпки, но продължих по ръба, като стигнах неприятната част се отказах. Поседях малко да се полюбувам на гледките докато реша какво да правя. Мъка, се обърнах и тръгнах бавно обратно. Горе до космическата станция седнах на спокойствие, да се наслаждавам на гледките, без вятъра да ме клатушка и да ме стряска, че ще падна от острия ръб... Когато групта на Павката изкачи малкия близнак, реших, че е крайно време да тръгвам. Слязох пак на премката, хванах ръбчето и на първото равно място се излехнах на един камък. Към 15:30 вече виждах Павел да изкачва Маришки връх. Не, че го разпознах, но нямаше кой друг да е :) Помислих, си че и аз можеше вече да съм по малкия Манчо, с въздишка тръгнах надолу. Тъкмо се стигнах най стръмната част и както си мислех да слизам на рамас, осъзнах, че едната ръкавица ми остана горе. Поогледах се почудих се малко, но нямаше как, нямах друга ръкавица пък ми бяха и подарък. И така отиде още час в излишно катерене... докато сляза, времето беше напреднала и се наложи да побързам. Внимателно слязох в долината, хванах си едни познати склонове отсреща азимут и навлязох в клека. По късно разбрах, че служителите на парка са си свършили работата и пътеката е била прочистена, ама кой да знае. И така по кайзеровия път до Чакър войвода. Та там ходих. :)

Сняг за иглутата другата седмица няма много, ама ще стигне ;) Пред хижата е около метър, на сърагьолската поляна точно 60 см. В гората под хижата Веско (Рилец) проверява и каза, че има повече снях и няколко удобни преспи за снежни пещери

Следите би трябвало да са твои, макар да ми се стори, че са в обратна посока.