много е тъжно това, което си написал, но за съжаление е самата истина. Дори и да не се стигне до такива дълбини винаги има степени на пропадането в успеха т.е. може и да не си стигнал чак до лимузините и пак да се чувстваш така. А най-страшното е, че голяма част от хората се превръщат в развалини и без да са успели финансово. Не, че ако бяха успели щеше да е голяма утеха за тях.

Това ме навежда на размисли как навремето категорично се отказах от мисълта да "емигрирам" в София, за по-добра работа и по-висока заплата. Не исках да живея в такава лудница. С голямо огорчение обаче констатирам, че лека полека и градът, в който живея се превръща постепенно в един забързан мравуняк от хора и автомобили - изнервящо само по себе си е елементарното придвижване от точка А до точка Б. Май това "развитие" не подминава и други градове / ей на Ясен от Търново и той е изпищял/.

Един малък отдушник ми е, че успях да избягам от града поне извън рамките на работното време - живея в един малко отдалечен квартал / бивше село/.
Обаче и там ще ми намерят цаката - строи народът като побеснял. Дошъл на село да живее, купил си декар място и застроил 2/ 3 от него, дигнал жилищна кооперация на 3 етажа, дет се вика пренесъл си апартамента от града на село. И като си е изсякъл почти всичките дървета от купеното място и си е направил морава от райграс с басейн насред нея и модни декоративни храсталаци наоколо - все едно си насред някой евтин Холивудски филм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите