|
Планинската спасителна служба, както миналата година пак не успя да спаси човек под лавина. Причината по която Планинската Псевдоспасителна Служба (ПCС) е в такова окаяно положение и не разполага с достатъчно ресурси е, защото нейните членове от старото поколение, държат да си я управливат по старо му и не искат да изпуснат контрола и привилегиите, които притежават чрез ПCС. Сред тях има може и да има почтени хора и млади интусиасти, но никoй не смее да се противопостави на неписаните канони на тази организация. Дръзкият човек се оказва аутсайдер и не е пригоден да бъде между тях. Проблемът е, че от последствията на тази неефективна система на управление, страдат жертвите в планината и тези които купуват застраховка и разчитат, че в замяна на това ще получат адекватно спасяване.
Ако човек иска да разбере по-добре системата на управление и йерархията в ПCС, най-добре е да погледне на нея като на мутренската структура. След kaто към средата на 90те години, миналия век, мутрите се оказаха сред най-мощната силовa и финансовa групировкa и даже се възприе едно подражение на тях, като култ (след децата и тинейджърите, кой ли не се страраеше да им подражава като маниер и поведение), мода (мутренски прически, начин на облицане в черно, много ланци и злато...), ПКCС реши да се включи в застрахователния бизнес. ПКCС бе набързо погребана и на нейно мято се поаиви през 1997 Планинската Псевдоспасителната Служба ПCС, която се превърна в търговска ораганизация а "спасителите" се превърнаха в събирачи на пари и търговски представители.
Тъй като се оказа, че и парите от застрахователите не са много, а организацията е гладна, защото не се ръководи от кадърни менаджъри, сега там е много тясно за угаждачите, които предпочитата да си запазят позиците на "Босове" и не са много щатливи да имат конкуренция. Те много се чувстват по-конфортно, като си поставят свои протежета, които лесно могат да контролират и манипулират. Затова, въпреки че има много недоволства в самата организация, никoй не смее от вътре да ги критикyва, инaче ще има мъмрене и наказателни акции отгоре. Ех, не толкова брутални колкото при мутрите, но всеки ПСCАр си пази мястото. Там е като в българските митници.
Ние живеем в една постоянна борба. Борба за оцеляване, борба за опазване на позиците си, борба за утвърдаване и вечната борба за превземане на нови територии в областта на това което ни интересува. В подсъзнанието си ние сме някакви борци, които се борят постоянно за постигането на това което всеки желае да се докопа и да се борим за това което вече сме докопали. Това което ни различава от останалите е как се борим и какви методи ползваме.
ПСC е тръгнала в борбата за хляба и привилегиите по най-лесния път, този на най-малката съпротива, които не изисква кой знае какви лидерски умения, защото структyрата на ПСC позволява да има само един лидер и той си е осигурил властта си и контрола над подчинените си много добре. Той даже не е необходимо да се бори за тази си привилегия, защото в подчинениете си е създал чувството за страх, че те ще напyснат ПСC, още преди да са си отворили устата за кавито и да е промени. Затова подборът на нови кадри (протежета, новобранци и послушни кучета) е строго регламентиран по неписания код на “другаря Пенчо Бабукчиев. Много кадърни и добре екипирани интусиасти не са добре дошли, освен ако не близки и с референции от гарантьори. Нещо като онези комунистически години, когато за да зименеш навън в капиталистическа страна трябваше да минеш по същия път. Разбира се, последствията от каквато и да е издънка ще се отразят и на “гарантьора”. Затова и не можеш да очакваш прогрес в тази измислена Планинска Псевдо-спасителната Служба.
|
Лавина затрупа хижар -Спасяване в стил "След дъжд
