Боя се, че ми приписваш грехове, които не са мои. Може би вината си е моя, че не съм се изразил правилно.

На въпроса ти: аз тръгнах по планините 13-годишен и в началото ходех с групи, естествено, с водачи - опитни стари кучета и пр. Така беше, докато добих някаква що-годе представа що е това планина и има ли почва тя у нас. На 16-17 тръгнах и сам или с приятели на моята възраст, като разходките ни бяха къде по Витоша, къде по други по-лесни и добре маркирани маршрути. Така полека-лека се научихме, какви неща могат да ти изскочат изневиделица, за какво трябва да мислиш, какво да предвиждаш и какво да избягваш. На 17 с двама съученици тръгнахме по билото на Средна Стара планина. Стигнахме само до средата, наистина, случиха ни се много и незабравими неща, приятни и неприятни, но като цяло си изкарахме велико и научихме много неща. На 19 правех първите си зимни преходи в Рила - един от тях, макар по привидно съвсем балъшки маршрут, едва завършихме с колегата-фазан от поделението в Костенец, бяхме полумъртви от умора от газенето в снега. И т.н., и т.н. За какво разправям толкова подробно? И новаците имат своето място в планината, то се знае, повечето хора не се раждат непалци или тибетци и отначало са новаци. Не съм никак даже забравил, че и аз съм бил такъв, а и определено още съм в определени разновидности на планинарството. Важно е човек да напредва постепенно и да използва главата си, за да не загази. И най-зеленият новак има достатъчно сиво вещество, за да прецени, какви неща като начало са 100% безопасни и поучителни за него. С натрупването на опит и преценката става по-точна и обоснована, и летвата на възможното и разумното се вдига. Воденето за ръка има своето място в началото, но аз подкрепям тезата, че самостоятелното ходене - не за ръка, без водач, пък ако ще да е на Витоша - е много по-ценно за изграждането на планинаря. Когато има кой друг да мисли за теб, обикновено не си правиш труда да му помагаш в мисленето. А иначе, както точно е казал народът, неволята учи.