Когато някога започнах да ходя по планините, знаех че най-високият връх на Пирин се нарича Вихрен. По-късно научих за връх Полежан. интересно име ми се видя, но ми хареса. По-късно разбрах за старите им имена - Ел тепе и Мангър тепе, и си казах, добре че са ги прекръстили. От друга страна по същото време възприех Синаница и Дженгал и не ми хареса, че им смениха имената по-късно.

Май тук се касае до това, че кой с каквото е свикнал, с това иска да живее. Съпротива срещу промяната. Иначе, наистина си има закон, и трябва да се спазва. Там има и алинея (4) на Чл. 18, която казва Съобразно характера на разглежданите проблеми председателят на съвета може да кани на неговите заседания и представители на други ведомства, области, общини, висши училища и други организации. Общините (местните хора) не са изключени от процеса.

Колко малко хора знаят
за тоя чуден горе кът
и колко много долу пъплят,
невиждащи нагоре път.