Винаги ме е стряскала думата "оцеляване". Тя намеква за някакви ексцесии, за отчаяни ситуации, борба с нокти и зъби и героизъм. Все неща, дето може би изглеждат привлекателни за младежта, но които, по моето скромно мнение, трябва да се избягват старателно с всички сили, защото в реалността са не само крайно неприятни и далеч от въображаемата романтика, но и доста животоскъсяващи.

В духа на казаното, едно заглавие като "прекарване в планината", даже ако щете подсилено - "приятно прекарване в планината", ми звучи много по-адекватно от изцепката в дух сървайвър=оцеляване. Вчера в полския център гледах един хубав филм, дето един от баш майсторите го каза много добре в прав текст. "Приятно прекарване" не значи непременно скитане по равни пътечки, осеяни с теменужки. За някои хора то може да представлява преодоляване на препятствия и рискове, изглеждащи невъзможни и безумни за простосмъртния. Важното е нивото на подготовка и възможностите на човека. Щом те позволяват това прекарване да е под контрол, без героизъм и изстъпления, значи нещата се правят правилно. Присъединявам се към вече казаното, че ключ към повишаване на "оцеляемостта" и приятното прекарване е практиката. Не вреди да чуеш някой и друг съвет от по-опитните, разбира се, но от тези съвети няма да има абсолютно никаква полза, ако не ги отработиш чрез личния си опит. Само планинарската практика и личният опит увеличават наистина безопасността и позволяват справянето с все по-широк кръг от ситуации.