Добре е да се познават и двете имена. Така както, когато се пее за Юмрукчал и Елтепе в старите песни, да става ясно за кои върхове се отнася. Това си е също специфичен вид история.
Ясно, е че тук случаят е много по-дълбоко залегнал в народната памет и затова името Алиботуш е основното, използвано от местното население.
Смешно е , както и друг път сме коментирали, следното обстоятелство: В селцата около Тешово, откъдето има поглед към високите части на планината, виждат Голям Царев връх, сочат го и казват - това е вр. Алиботуш, от Голешево гледат предвършието на Шабран и също казват - това е вр. Алиботуш. Планината я наричат Алиботуш и се знае, че така се казва и най-високият й връх. Така е сред по-старото поколение. А колко ли от тях са се качвали горе. Това е планина, която вероятно за първи път откакто има туризъм у нас, че дори и много десителетия преди това, е достъпна за всички.
Лично аз приемам и двете имена, нещо като двете страни на едно цяло. Алиботуш го свързвам с историята: четите, легендите, окопите, сраженията, живота и писанията на личностите бродили из него. Славянка пък със светли, свежи, топли чувства, с енергията усещана във въздуха, с флората, фауната климата, формите т.е. това, което пленява множество туристи и ги кара да се връщат отново и отново.
Едва ли може да се отрече също така, че едва ли има име по-подходящо от Гоцев връх, за нейния първенец.
|