И аз съм от "жалките".
Имах щастието още като дете да ме качат горе, хора екипирани с анораци, пионерки, брезентови раници и наистина неизчерпаем запас от песни, истории и легенди. Тези които не са имали такъв касмет не очаквам да ме разберат. Наистина вярвам, че уюта си го носиш сам. Отивам в планината не зариди хижите. Не казвам, че не са ми скапвали настроението псевдо хижари, но с годините човек се научава да ги заобикаля, маниполира или в краен случай да не им обръща внимание. Безпаричието, разсипията, и тоталният стремеж за разграбване, които настанаха в държавата след 10-ти бяха добре дошли за туризма - дадоха ни десетина години отсрочка от момента на "осъвремяване" на хижите. Лошите пътища, скъсаните чаршафи, липсата на баня, бира и кОла са обратно пропорционални на броя "планинари" отишли да послушат чалга сред природата. Все по трудно можеш да се скриеш от тези, които нямат и зрънце планинарски дух. И друг път съм писал, че планините са ни прекаленно малки, за да може да се заобиклят всички места, които вече са завзети от новия тип туристи. Навярно това е бъдещето, както вече се каза, но това не означава, че ми харесва. Така, че такава класация е меко казано несериозна. Та нали някои места са хубави точно защото са малко посещавани. А други макар и чудни като природа са станали кошмарни поради тълпите, които ги изнасилват/ще спомена Рилските езера и повече няма нужда от пояснения/.
В тоя смисъл най-добрите хижи за мен са:
1. Мальовица /наи-вече преди, но и по време на Катето/
2. Вихрен /особено по времето на легендарния Лазар ли беше/
3. Рибни езера - тия са най добрите./последни впечатления от преди три години/
4. Мечит /при райчовото царуване/. От тази година е съвсем друго.
5. Да не пропусна и братята от Беговица.

П.П. Темата е несериозна и поради друга причина. Както се написа преди мен уюта е лична работа - зависи от моментно състояние на групата, ако щете атмосферни условия, сезон и сташно много от хижарите. А последните и те са хора - веднъж някой преди вас му откраднал одеало или му счупил прозорец, друг път го цепи глава от късно гостоприемство и върви чакай тогава усмивка и чай за добре дошъл. По точна щеше да е класацията на хижи, в които такива като нас винаги се чувстват не на място.