Аз ще си позволя да се отклоня още веднъж, макар това очевидно да се приема от мнозина с раздразнение. За свое оправдание мога да кажа, че съм се отчел с постинг точно по темата - най-първият ми отговор съдържа точно списък на хижите, които ме кефят. Към него мога да добавя, че се опитах да го съставя, абстрахирайки се от хижарите, колкото и невъзможно и дори скандално да изглежда това. Опитах се всъщност да отговоря хипотетично на въпроса коя хижа би ме кефила най-много, ако всичките бяха с идеални хижари. Съображенията ми бяха, че хижарите идват и си отиват, а хижите (обикновено) остават.

Сега отклонението. (Мисля, че отклоненията са едно от най-ценните неща в една дискусия. Не сме войници, които отговарят само с "тъй вярно" или "съвсем не", нито коне с капаци.) Не съм съгласен с твърдението на Ники, че има необходими и излишни удобства, стоки и услуги. Ако някой не е съгласен, нека даде обективен критерий за определяне на това, кое е необходимо и кое не е? Аз вярвам, че такъв критерий не съществува по принцип. Средностатистическият българин живее в абсолютен комунистически рай от гледна точка на един свой средновековен събрат. Има какво да яде всеки божи ден, в големи количества и с нелошо качество. Вероятността да умре от насилствена смърт е невероятно (за събрата) ниска. В 99% от случаите има жилище, което е просторно, светло, отоплено, има течаща вода, ток (о, господи!), вътрешна тоалетна, баня - повечето от тези неща не са жизнено необходими. Иди сега му обясни на средновековния събрат, защо не си доволен от стандарта си. Кажи му, че ти е мъчно, защото хамериканците имат по два форда на семейство, а ти имаш само старо трабантче. Или че те могат да си позволят да ходят всяка година на почивка в чужбина, а ти не можеш.

Едно основно качество на преобладаващата част от хората е тяхната ненаситност. Ние много, много, много отдавна сме прехвърлили всички граници на жизнено необходимото и продължаваме напред към все по-големи удобства, наслади и изкушения. Аз не мисля, че това е въпрос на реклама и икономика. Рекламата и икономиката по-скоро са яхнали удобно една вградена в самия ни хардуер жадност, която не е непременно "лоша", защото тя ни е направила това, което сме и колкото и понякога това да ни изглежда неприемливо, ние сме си такива, каквито сме и това е положението. И аз включително, дето чаткам сега по жизненоненужния ми компютър.

Що се отнася до планините, аз виждам нещата по следния начин. Те са очевидно една противоестествена за човека среда. В зората на цивилизацията той ги е избягвал (и с право). Сега се устремява към тях по два основни начина (често съчетани в различна пропорция):

1) преобразувайки средата, за да стане гостоприемна и приятна, изпитвайки удоволствие от постигнатите удобства;
2) запазвайки средата, сблъсквайки се с враждебните й фактори като с предизвикателство и доставяйки си удоволствие, изпитвайки своите способности за справяне, както и наслаждавайки се на рядкото разнообразие и нетрадиционност на подобен сблъсък.

По мое мнение (което естествено се споделя далеч не от всички) планините могат да бъдат далеч по-полезни на хората в ролята на арена на втория тип взаимодействие. Имам много съображения в подкрепа на това си убеждение и съм наясно, че съществуват много други, които му противоречат. Все пак не мога да допусна, че някой още не е наясно с това, че загубата на последните нецивилизовани, без удобства и пр. кътчета ще бъде тежка и необратима загуба за хората (или поне за тая част от тях, за която съществуването им изобщо означава нещо).

Вярвам, че тази тема, макар да е встрани от това, с което започнахме, е интересна и важна за всеки турист, който си е задавал въпроса, защо ходи по планините. Затова не изпитвам угризения, че написах това мнение.