Безкрайно тъжна тема.
Бяхме чували със съпруга ми за обновения заслон и страхотните хора, които са поели тази инициатива и решихме, че трябва да го посетим. Отидохме с група приятели в началото на декември и направо останахме възхитени от постигнатото и най-вече от сърдечното посрещане на домакина Митко. Останахме очаровани от него и се сприятелихме. Решихме да изкараме и Коледните празници заедно, освен това Митака имаше навръх Коледа и рожден ден. Изкарахме една от най-хубавите си Коледи. Причината, освен че бяхме в планината и в уютния вече заслон, беше и вечно усмихнатия и гостоприемен Митак, който създаваше невероятно насторение и ни караше да се чувстваме като у дома си.
Последно се чухме на 31 декември, да му пожелаем весело посрещане на новата година...а след 2 дена ни се обадиха, че той завинаги е останал в Балкана. Много ни стана мъчно. Аз дори не можах да събера сили и да отида на погребението. Дано е намерил покой. Почивай в мир Митак. Ще те помним винаги с добро и ще останеш завинаги в сърцата ни.