|
|
| Тема |
 До Мургаш и назад (2) - 2.12.2006г [re: Jefff] |
|
| Автор |
Jefff (непознат
) |
|
| Публикувано | 05.12.06 10:34 |
|
|
|
Пристигам горе. Тук вече е лесно. Часовете минават в разговори с метеоролозите, разходка по билото, снимане на панорамни снимки и обяд.
Все пак към три часът се сещам, че ме чака път, пожелаваме си скорошна среща с метеоролозите и тръгвам на обратно. Сега любопитството надделява и решавам все пак да мина край хижата.
Пътем се радвам на топлата букова гора.
До хижата ме посреща с лай кучето Мургаш.
А строежа все още продължава, наоколо се суетят работници.
Не се бавя много и продължавам надолу. Ще сляза в село Желява, за да не се връщам по същия път. Отклонявам се по пътеката зад вече споменатата чешма. Долу сред сухата трева е цъфнала една теменужка, която успява да ме резвесели.
В далечината виждам едно куче, след малко второ, последвано от ловец. Въпреки, че общо взето си представям от къде ще мина обменям няколко думи с него, като между другото го подпитвам и за улова. Отговаря, че прасетата са им избягали. На глас му пожелавам наслука, а наум - късмет на глиганите. След малко излизам на пътя. С мен подтичва едно от двете кучета. Така за няколко минути до газопровода, който пресича пътя и се изкачва стръмно по Становски рът. Точно тук са паркирали джиповете си ловците. Коларския път също слиза в Желява, през Мерова поляна, но правейки многобройни серпентини заобикаля много и заова избирам краткия вариант по трасето на газопровода.
След краткото изкачване вървя по билен път, който следва точно релефа и жълтите колчета. Денят вече преваля, тревата под лъчите на залязващото слънце става огненожълта, сякаш всеки момент ще се запали. Зад гърба ми се показва луната, а напред забуленото Софийско поле на фона на Витоша сивее.
Слънцето вече се скрива зад близкия хълм.
Спускам се по пътя, който на места напомня повече на стръмен сипей. Макар и внимавайки повече успявам да стигна бързо до водослива на Желявска река с Каленов дол. Студ. Дигам яката на якето и слагам челника, защото вече е почти тъмно.
Нищо друго, освен клокочещата вода в дъното на дола не напомня, че това е земята. Лунен пейзаж. Голите каменисти хълмове, по цялото протежение на които има само няколко изсъхнали храста, натрошения камънак в долината. Дали някога тук е имало гора? Не знам. Обаче по всичко личи, че скоро няма да поникне. Ако някой реши да сече гората по стръмни склонове, нека преди това се разходи по Желявска река.
С тези мисли продължавам надолу, минавам бетонно водохващане и за около 40 минути стогам до селото и автобусната спирка. Дочаквам автобуса леко изморен, но доволен от днешния ден.Редактирано от Jefff на 05.12.06 12:54.
| |
| |
| 
|
|
