|
|
| Тема |
 До Мургаш и назад - 2.12.2006г |
|
| Автор |
Jefff (непознат
) |
|
| Публикувано | 05.12.06 10:19 |
|
|
|
Дойде времето и аз да се отчета за съботната разходка до връх Мургаш.
Всичко започна от гъстата мъгла в града и обещанието за хубаво време горе. И привързаността ми към Стара планина. Заради удобния транспорт реших да се кача през по-дългия, но сигурен път от Бухово.
И така, разтърках сънено очи в 5.00, хапнах набързо и тръгнах. След едночасово клатушкане по неотоплените софийски автобуси пристигнах в град Бухово - урановата столица на България. Огледах все още пустия център и потеглих нагоре между занемарените работнически общежития - панелени блокчета на 3-4 етажа с изкрадена дограма. Едно куче, усетило човешко присъствие в този ранен час се повъртя около мен няколко минути, след което се загуби в тъмнината. Постройките свършиха и край пътя остана самотно бетонираното корито на Буовчица. Скоро пътя изостави реката и започна да се изкачва нагоре, с него и аз. Започна да се развиделява.
Всичко наоколо беше покрито със скреж, като в приказката на Андерсен.
А посоката беше ясна. Минах по пътеката, спестявайки една серпентина.
В леденото царство тук-там се открояваха следи от дейността на извънземните, като например това руднично насипище от другата страна на реката и големите комини в равнината долу.
Въпреки това слънцето изгря зад мен и ледените цветя заблестяха в цялата си красота.
В подножието на връх Готен пътя се раздели. Провираше се през гъсти гори и широки поляни.
На един завой между храстите се откри и моята цел за днес - връх Мургаш.
Порадвах му се за миг и продължих напред сред леденото царство.
Под лъчите на есенното слънце мъглата започна да пълзи бавно нагоре.
Без да бързам много стигнах Желявската чешма. Въпреки, че през по-голямата част от годината не тече тя е възлова точка, от която се отклонява пътеката за село Желява.
Почивен ден е, но по пътя не срещам нито Кай, нито Герда. За сметка на това ме задминават няколко джипа с ловждии (за които ще стане въпрос пак по-късно) и два празни камиона. От тези мисли ме откъсва един шипков храст край пътя, който единствен напомня за отминалата есен.
Край близкия хълм се извива някаква граблива птица. След малко виждам, че си има дружка.
Зад тази туфа брези има чешма. Спирам за няколко минути до нея. Слънцето вече е огряло, земята постепенно смъква своята бяла премяна. Вземам пример от нея и събличам дебелата блуза.
Продължавам напред. Спомняйки си състоянието на хижата решавам да я заобиколя, като подсека пътя по югозападния склон на върха. Речено-сторено. Зад мен се открива чудна панорама към Софийското поле, Витоша, Рила и Средногорието.
Нагоре. Излизам на заравнена поляна в подножието на върха. Пустите извънземни! И тук са докарали тежките си машини. "Ще строим завод, огромен завод, със яки бетонни стени!" Ще добиват "екологична" енергия от вятъра, като бетонират билото на и без това ранената планина. Всъщност завод може и да не построят, но пустиня - да!
Обръщам гръб на изкопите. След няколко минути излизам на пътеката за върха.
Редактирано от Jefff на 05.12.06 12:52.
| |
| |
| 
|
|
