За първи път посетих Гложенския януари 86-та. Бях юноша бледен, това ми бе първо маане на гащи в планински сняг и първо ходене на пещера с въжета (Моровица). Към Моровица бяхме подходили пеша от Гложене, със смътна представа къде е горе-долу. След цял ден лутане, пъртини, студ и подгизване, посреднощ се добрахме до манастира. Игуменът се събуди, отвори портите, настани ни...на заранта като рекохме за плащане...кой каквато възможност има да остави нещо за обителта.
След туй съм ходил около седем-осем пъти. В средата на 90-те помня един много фин и достоен човек Йонакий. И той подхождаше към хората по същия начин - който може, да остави някой лев. Който не може - здраве да е.
Като видиш добрина - ей Богу, всеки можеше.
Кой знае накъде са го засилили и него? То такива светли души не виреят много в БПЦ.
Между другото, дълго време Гложенския се води нещо като лошо място за Богослужене. Още от времето на Васил Друмев, та до Йоаникий, там е място за изпращане на калпазани, които не слушат много и се обаждат неуместно при небогоугодни дела на по-висшестоящи.
Не съм бил там от шест-седем години. Подочувах от препатили за мутренски интереси към невероятната постройка и грозни сцени. И неведнъж за върнати хора.
Момчето на Клисурския хубаво го е рекло, re4en - че навсякъде има негодници.