|
Тема |
Гонят от Гложенския манастир |
|
Автор | XB (Нерегистриран) | |
Публикувано | 20.11.06 13:30 |
|
|
След няколко опита да се свържа с Гложенския манастир, реших, че телефонът им е развален. В Тетевенския манастир казаха, че може да се спи в Гложенския, както знаех и от приятели. След целодневно драпане пеша от Тетевен до Гложенския манастир, стигнахме в 18 ч., последния половин час на челници. В гостоприемницата на манастира казаха, че можем да останем само ако позволи игумена. Изчакахме службата да свърши и запитахме игумена в църквата. И като отвори една уста оня ми ти игумен и като се разкрещя: сега били пости, през постите външни хора не се приемат, как може такова нещо, само вътрешни хора и такива със специално разрешение остават. Казваме, че вече е нощ и няма къде да отидем, защото сме пеша, а онзи само крещи: постиииии, постиии. Като бил тръгнел за Англия му искали виза, разправя. Не разбрах аналогията с ходенето в манастир, питам къде да отидем. Той: ми в Гложене, в Тетевен, в Рибарица /над 30 км/, имало толкова много места!!!! И трябваше скапани от път да се връщаме през ноща и през гората до Тетевен, защото това ни беше единствения познат път, пък и беше голям. В същото време в гостилницата се пиеше ВИНО!!! През пости! Интересно отношение към ближен в беда, нямам думи! Бях крайно възмутена, още повече, че в Гложене няма къде да се отседне, а в Тетевен, абсолютно всички хотели бяха пълни. Добре че ни качиха в колата си едни добри хора по средата на пътя и не стигнахме окуцели и по никое време, когато всички спят в града. Ами ако нямахме челници, ами ако бяхме неопитни в ходенето по горите ....
|
| |
|
|
|