Твърде съмнително е територия с 2710 "българомохамедани" предимно с преферирано турско самосъзнание и още други 17755 небългари по национално самоусещане да се смята за част от българското етническо землище поради исторически основания. И обратното. Т. нар. българомохамедански села в началото на 20 век не доказват, че в миналото тази приморска ивица е била населена предимно със славяни и/или българи (не всеки славяноезичен е бил непременно българин). Крайбрежието на Егейско море традиционно е било контактна зона между славяноезични и гъркоезични. Делът на средновековната славянска топонимия в югоизточната окрайнина на Македония е бил твърде голям, но това не е единствен или основен индикатор за демографската картина. Ето сведения за тази област.

Село Радоливо:
а) 1316 г., в 22% процента от домакинствата се срещат славянски и български имена;
б) 1341 г., делът на хората със славянски и български имена е приблизително същият.

Село Враста:
а) 1300 г., 40,8% славянски имена;
б) 1318 г., 36% славянски имена;
в) 1321 г., 28% славянски имена (силната промяна на дела на хората с такива имена за толкова кратък период е протекла на фона на голямо общо намяляване на броя на жителите на селото).

Йерисо - значително славянско и българско население е документирано още в 10 век, към 14 век документите показват намаляване на този дял от населението.

Сведения по Иван Божилов, "Българите във Византийската империя", АИ "Проф. Марин Дринов", София, 1995, стр. 39-46.