Здравей, Ники,
Пътеписът ти е страхотен и в него ясно личи болката по изгубената българска памет.
Разбирам те добре, аз самият също имам баба, изселена (изгонена на 2-годишна възраст заедно с родителите си) от село близо до Костур.
Родът на жена ми пък е от Белотинци.
Всред нас имаше и други, чиито предци са от Егейска Македония или от Беломорска Тракия.
Напоследък обхождам тези части от Стара България, изгубени след войните (Междусъюзническа и I Световна) в резултат на подписаните Букурещки и Ньойски договори. Винаги оставам със смесени чувства - срещам хора, помнещи и говорещи родния език, но и всичко наоколо показва, че се намирам в друга държава. И тази държава прави всичко възможно, за да унищожи спомена. Както между другото, преди много години го е правела и българската държава. От доста време обаче не го прави. Май прави точно обратното.
Затова трябва да го правим ние, отделните хора. Освен това да помним българските имена, език и история трябва според мене и да се покаже наглата и безскрупулна пропаганда (често съчетана с откровено насилие), която се води на държавно ниво от съседните страни, и на която нашата държава не реагира адекватно.
Затова бяха споменати думите за „активното участие на местното население срещу българските комити”. Съжалявам, ако не се е усетила иронията.
Впрочем в подобна връзка ще цитирам по памет и други текстове:
„На остров Свети Ахил в Преспанското езеро са открити останки от византийски черкви и дворци.”
„Посетете музея на македонската борба в Тесалоники, в който ще видите историята на освобождението на Македония от турците и от българския национализъм”.
„В една от черквите в Кастория може да видите гроба на македонския герой Павлос Мелас, убит от българските терористи”.
Разбира се, всички знаят, че най-високата планина на Балканския полуостров е Олимп.
За македонския King Samuel също може да се прочете по западните пътеводители за Гърция.
Няма смисъл да продължавам. Всеки, който се интересува, може да изреди десетки подобни истории.
Така че ясно кой я пише пропагандата. Пък и историята. Тя се пише от победителите. А нас ни биха.
Тази пропаганда трябва да се знае. И да се противодейства по някакъв начин.
На времето е писано много по въпроса. И не само в исторически аспект. Всеки може да прочете разказите на Йовков в „Край Места”.
Има една много хубава книга от Борис Хесапчиев. Той е работил във външното министерство в края на 19 и началото на 20 век (когато идеята за Обединена България не е била толкова далечна) и е участвал в много от преговорите за създаване на коалицията за война срещу Турция. Поразяват описанията за зверствата на гърците по време и след войните – опожаряване на села и градове, прогонване и избиване на българското население и т.н.
А не са само гърците. Може да се припомни геноцида на Ататюрк в Одринска Тракия, великосръбската истерия, македонизацията и какво ли не още.
През 80-те години бях студент в Москва и често, пътувайки с влака през Молдова, в купето се качваха бесарабски българи, които плачеха като говореха за България и с българин, разменяхме си адреси и телефони с обещания за чести контакти и изпращане на български книги и четива. Със срам трябва да призная, че често тези обещания оставаха неизпълнени. А тези хора бяха по-българи от мен.
За сметка на това при едно от посещенията си във „Великата Съветска Страна ПЪРВИЯТ ПАРТИЕН И ДЪРЖАВЕН РЪКОВОДИТЕЛ ДРУГАРЯТ ТОДОР ЖИВКОВ” се срещна с техни представители и в отговор на молбата им за по-голямо внимание към техните проблеми от страна на българската държава буквално им отговори: „Че какви българи сте вие. Вие сте съветски граждани”.
После ми беше неудобно да говоря с тези хора.
Миналата година ходихме до Западните покрайнини – Бесна кобила и Църноок. Замръкнахме в село Горна Любата – с българско население и гостоприемство. Всички бяхме поканени да преспим по селските къщи, а разговорите продължиха до среднощ. Неволно един от нас спомена нещо в смисъл: „как е при вас”. Човекът изненадано ни погледна и каза: „Е щом ще се делиме ..... „.
Август месец на път за Понтийските планини минах да разгледам Бурса. Между другото, видях и гроба на Баязид Светкавицата – разрушил Втората ни държава и победен от Тамерлан, разхождан 2 години в клетка и показван по панаирите до смъртта си. В гробницата ме заговори на леко завален роден език български турчин. Толкова хубави неща за страната си отдавна не бях чувал.
Така че паметта е жива, но трябва често да се подхранва. Или както е казал Сократ на смъртното си ложе: „Във всеки човек има слънце, само му дайте да свети”.
Поздрави!
Крис