|
Ама тема се заформила пак покрай тия дъновисти...
И както винаги крайните и безсмислени мнения преобладават, без капка разум и аргументация в тях. А истината естествено е някъде там, т.е. помежду крайностите.
Ще се постарая накратко да изложа моето мнение:
Първо:
Който отрича Петър Дънов като личност, като основател на движението, като идеи и като човек в общия смисъл на думата, е, бих казал, в грешка. Нека тези, които го отричат тотално, се позаинтересуват, да попрочетат, но НЕ ДА ЧЕРПЯТ ИНФОРМАЦИЯ ОТ СЪВРЕМЕННИТЕ МУ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ или ОТ ЛИТЕРАТУРА, ИЗДАВАНА СЛЕД 1990 година. В идеите и мисленето му има премного мъдрост, въпрос е на желание и способност да я проумееш.
Второ:
Аз също ненавиждам дъновистите и движението им в сегашния му вид. Не знам доколко съм повлиян от това, което виждавм в Рила, и доколко от отношението към братсвото в последно време, но чувствата ми към тях са факт. Не може да ми е приятно, когато в продължение на цял месец, че и горница, един от най-красивите райони в Рила е окупиран от пълчища народ, па били те и живеещи в най-големия възможен синхрон с природата. Нито спокойствие намирам там, нито пък ми е приятно да им газя лайната. Защото колкото и божи създания да са и колкото и природосъобразно да живеят, те все пак серат и пикаят, нали?
В резултат от много години, всъщност от началото на деведесетте, когато за пръв път се сблъсках с гореописаните проблеми, просто заобикалям това място през "техния" сезон. Преди 1990-та знаете ли колко дъновисти имаше? И колко ходеха на езерата? Няколко десетки души. Айде стотина. И наистина си беше атракция да си там по това време. А не да се чудиш как да заобиколиш навалицата и как да не стъпиш в нечие лайно. Оттук произлиза може би и другият проблем. Много дъновисти предполагам са "дъновисти" точно толкова, колкото много съвременни хора изведнъж станаха след 1990 г. набожни и вярващи християни. Т.е. за лице и показност, не заради нещо друго.
Трето:
Предполагам разбрахте какво искам да кажа, но за всеки случай ето го в прав текст - последователите на учителя Дънов заслужават своето място под слънцето, както и уважението към своите убеждения и вярвания. За самия Петър Дънов няма да говорим. Но не и всички, а само едно малцинство от тях, убеден съм. Не заслужават уважение и разбиране обаче катогирчно за това, което правят в и с планината Рила през един доста голям период от време, при това в най-натоварения сезон. В края на краищата тя е на всички, и колкото и свещено да е за тях това място, би трябвало по някакъв начин да се замислят върху присъствието си там. Никой не е длъжен да се съобразява с тях, но е принуден поради присъствието и масата им.
Иначе се сещам за един хубав надпис, който навремето съм виждал на една скала над "извора на дъновистите", както ми бе представен.
Как беше...
"Учители и ученици, братя и сестри, родители и синове, слуги и господари, ..." и т.н., забравил съм. Посланието му обаче наистина беше силно, изсечен в скалата там на това място и в тази обстановка.
И накрая един лаф, за разведряване на обстановката.
Питали един дъновист:
- Искаш ли да видиш учителя Дънов?
- Да!
- Недей да ядеш тогава четиредесет дни и ще се срещнете...
|
Хм... [re: vehadi]
