|
Здравейте!
Прави ми впечатление, че след всяка клубна сбирка всички си траят и изчакват да видят какво другите ще напишат.
И така нещата зациклят до информационно затъмнение.
Любопитно ми е защо е така, но еднозначен отговор все още не съм си дал.
Та така и сега след Васильов.
Е, реших да заделя малко време и да драсна за "нашите три дни" и личните ми впечатления,
та дано провокирам и другите да поразкажат.
Тръгнахме с жената в петък наобед. Още преди първия тунел на Витиня колоната спря.
Отвисяхме час и половина в мъглата в информационно неведение, докато най-сетне полека-лека отпушиха движението.
ТИР бе помел 4 коли, още 5-6 по-леки катастрофи, по-късно разбрахме - слава богу без жертви.
Стигнахме Тетевен, малка разходка из градчето.
Върло бях изгладнял, но габровската група на Тишо, Цвети и Ники ни привика в кръчмата "Експрес Рибарица", та
отпрашихме натам и обяда се случи чак към 17,30.
По-късно вечерта, заради затворената магистрала, някак пролазвайки през Златишкия проход /води се затворен!/
дойдоха и Биляна, Софи и Боби.
Та събрахме се осем души, напалихме камината в една частна вила в Рибарица и пекнахме две плешки ребърца.
В събота пристигнаха и Альоша, Павка и Мария, та се заформихме 4 коли с 11 души.
До превала Богое с колите, оттам за час горе до хижа Васильов.
Време - гадно, кално и мъгливо.
Тошо Тодоров от Русе сипа по ракия за добре дошли.
Малко по-късно пристигна мокра и прогизнала, но нахилена групата от Ехо с преобладаващо варненско присъствие.
И така по общи сметки - присаствали на сбирка 27 души.
Поехме на една следобедна разходка до близката пещера /мисля, че се води Меча дупка/, поизмърляхме се вътре, след това
по билцето през връх Васильов и следващия връх с антените.
С Тишо спуснахме по улейче между малките скални венци над хижата.
Хижарката привикваше козите Марта и Априлка да идват по-скоро, Тишо измека вместо тях - ами не мога по-бързо по тия камъни.
Вечерта се заформи естествено софра с приказки и раздумки.
Хижаря Николай беше начумерен, играеше табла и не обръщаше внимание на гостите,
а по-късно мрънкайки наобикаляше наоколо и се чудеше как да събере по два и петдесе от палаткаджиите.
Не ми направи добро впечатление, в контраст с многото добри отзиви за него.
Реших, че настроението му е заради нещастния случай от предната вечер.
Нещо не ми понасяше търапаната и душната атмосфера в столовата, та с Альоша и Павка
заформихме хубав огън на барбекюто отвън под навеса.
Доста народ прихождаше и захождаше.
Стана чудесна жарава.
Решихме да поизсушим обувки и чорапи на жегата край огъня.
Бедата бе, че на скара се печаха ребърца и пържоли.
Осолихме ги добре.
Смях и майтапи до полунощ.
В неделя последва автопреход до Минералната баня в Шипково.
Под олющена мазилка размазахме от кеф в горещата минерална вода.
Лошото време вече нямаше никакво значение.
След чорба и бира в близка кръчма, поехме който откъдето.
Сбирка свърши, до следващи срещи.
На връщане, четиримата в нашата кола, пролазвайки по тясното планинско пътче се отбихме до Гложенски манастир.
Грандиозна гледка е в мъглата. А какви ли гледки се откриват от тая височина при ясно време?
Горите наоколо - девствени и магични, недокоснати от брадви и резачки.
Е, имаше и дразнещ фактор - непоносимата родна комерсиализация на дребно.
Два лева за паркинг, пет лева за снимане, петдесе стотинки най-евтина свещ, айде деееееее...
Много им поздрави на акълите!
След поредица от задръствания, прихбрахме се в София.
|
Малко отчет [re: turist]
