Speedy,
винаги ме впечатляваш с твоите размисли ...

Този път обаче ме жегна на една много лична тема...

И така - едно време дядо ми се е наслаждавал на Красивите Сакар и Странджа планина

Живял е в голяма къща с четирите си деца под връх Вишеград, след като обстоятелствата по Балканската война го принуждават да бяга от Пишманкьой (До Дедеагач или Александрополис в днешна Гърция, за да запази българската си вяра и българското си самосъзнание...
След това идва ТКЗС-то, което е по-зле от войната
Дошъл си в БГ само с едно чердже, а накрая политиците ти прибират, вси4ко което си съградил с двете си ръце за 30 години...
И сега - всеки път когато отида в родното място на дядо ми, където е отсядъл доста често и Капитан Петко Войвода, ми се напълват очите със сълзи , когато някой от възрастните в Александропулис пристъпи тихичко до мен и заговори на български , представи се за Димитриус и каже че много гое страх да не го чуе полицията че говори на български, защото ще го арестува полицията ....
А ОТНОСНО ПЛАНИНИНИТЕ - превърнали са ни в градски чеда, някои от тях изкарали късмет да се ка4ат веднъж в красивите планини на БГ и завинаги обикнали ги ...
Ами до селото на дядо ми в САКАР Лисово, има едно село, което се казва Планиново - там са живели Планинци, а не Планинари
и аз бих искала да бъда от първата категория ...