Привет, Георги,

Много се радвам една година по-късно да те поздравя отново, но този път за успешно изпълненото начинание. И каквито и дрънканици и жалки писания да се появяват по темата / а такива е имало винаги и за в бъдеще ще има всеки път, когато някой пише за Ком - Емине / те не могат да омаловажат нито лично твоето, нито на който и да било друг турист изминал прехода постижение. Да, точно така - ПОСТИЖЕНИЕ!

Личното ми мнение, което изразих преди 3 години тук в този форум, когато поздравих Илиян / Jogy / за неговия успешно приключил самостоятелен преход на Ком-Емине, е, че това е най-тежкото изпитание на което може да се подложи един пешеходен турист в рамките на майка България. И това е изпитание не само физическо, но и духовно, защото през по-голямата част от времето на прехода си сам или в твоя случай сте сами двамата в планината. По време на този преход можеш да видиш цялото разнообразие от метеорологични условия - жега, студ, дъжд, мъгла, градушка.
В добавка на тези чисто физически изпитания преминаващият по този маршрут е подложен на самота / ако не е в група разбира се / и прекарва огромна част от времето си в размисъл по простата причина, че няма какво друго да прави докато ходи безкрайни часове. А размисълът и вглъбяването в себе си е единственият начин човек надникне дълбоко в душата си, да се вгледа в себе си, да се опита да осмисли какъв е всъщност, какво представлява, в какви насоки следва да се усъвършенства. В крайна сметка това е начинът човек да преоткрие себе си. Трудно е да се постигне такова вглъбяване сред шума и суетата на равнините, в големия град, където всеки ден сме подложени на непрекъснати звукови и визуални атаки от всякакво естество.

Радвам се за теб и за Васко, че сте успели да осъществите тази своя мечта. За мен тя все още е мечта, но един ден ... един ден и аз ще потегля по вашите стъпки и тогава ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите