|
|
| Тема |
 Из Лозенска планина с колело |
|
| Автор |
if (The Designer) |
|
| Публикувано | 04.09.06 12:22 |
|
|
|
В 9:20 бяхме на автогарата в Гео Милев. Тъкмо пристигнахме и автобуса за Лозен се появи. Метнахме колелетата от най-задната врата, настанихме се криво-ляво докато автобуса ни лангъркаше.
На Окръжна вече автобуса беше фрашкан. Почнаха се и забележки от разни баби и лелки на къде сме се понесли с тея колелета, че колко сме били пречели и сигурно и за Втората световна сме били виновни. Гледахме да не им обръщаме внимание. Спомних си как в Швейцария всичко беше уредено за колоездачите. И в най-забутаното село на междуселския автобус отзад имаше багажник за колелета. Качваш си байка и седаш и се возиш. По влакчетата (тамошната теснолинейка - няма нищо общо с нашта) последния вагон е за колоездачи. Можеш спокойно да се транспортираш навсякъде с колело без да пречиш на никого.
Както и да е. Около 10:00 бяхме на мегдана в Горни Лозен. Свалихме колелетата и върти, върти към "Червения кръст". От тамошното площадче завихме в дясно покрай ресторанта. Шосето преминава в черен път и започвна нашето каране из Лозенска планина.
Биляна си има ново колело и му се кефи . Преди две седмици Боби ни беше довел в неделя привечер в Лозенска планина. За пръв път стъпвах тук, но страшно ми хареса и се зарекох да повъртиме педалите скоро време по тоз байр.
Идеята ни беше да се качим до връх Полобрак и от там да се опитаме да се спусмен към Панчарево, пък квото стане.
Малко преди чешмата пред манастира, от където минава и черният път ни изпревари един офф-роуд джип натоварен с някви дъски и простотии. Сега си обяснявам що пътя е толкова изровен. Точно на това място започна и бутангяса. Преди чешмата и малко след нея има няколко стръмни участъка на които редувахме карането с бутане. Имаше участаси, който ако небяха изровени толкова дълбоко можеше да се минат. Ама като ти влезне цялата вилка в дупката е некак неудобно за каране.
За съжаление не си носех тефтерче да си направя скица на маршрута и да си записвам контролните времена. Отклонихме се към Половрак, но така и не се качихме на самия връх, а се върнахме към разклона за Панча.
Има някакви стари табели но трябва да се внимава да не се тръгне в грешна посока. Едно време е имало хубава маркировка, ни обясняваше един дядо в автобуса докато патувахме за Лозен. Ама то едно време си е за едно време.
Малко след разклона пътя прави завой надясно и започва едно много готино спускане. В този увастък пътя е много издълбан (пак от онея състезатели) и ако се засветкаш вероятноста да се почупиш никак не е малка.
Така заобикаляики връх Лалина могила се спуснахме към Матейната чешма.
Малко преди спускането се открива невероятна гледка към Витоша. Надолу преди чешмата има огромни полета с магарешки бодил. Аз лично за пръв път виждам толкова на едно място. Все едно бяха култивирани.
От чешмата тръгва хубав черен път. Поехме понего надясно в посока "Влаковете". От там трябваше да хванем пътя за Панчарево.
Вече наближаваше обат та си дадохме кратка обедна почивка.
Бахме решили да не правиме състезание ми да се поразходиме лежерно и да се наслаждаваме на природата.
От "Влаковете" поехме към Мала Раковичка могила. Пътя е много хубав, само малко преди върха има стръмно изкачване, на което си е бутангяс.
След това изкачване пътя е разкошен. На няколко пъти излиза от гората на хубави полянки където е обрасъл с трева, но си личи.
Следвайки този път стигнахме неслед дълго до чешмичка, презаредихме запасите с прясна вода и стигнахме до едни развалини. Един старец, скогото се заговорихме на "Влаковете" и ни даде насоки за пътя ни каза че това била някаква стара база на военните.
От тази постройка тръгнахме по черния път в дясно и излязохме на друга недостроена бетоена грозотия. От там в дясно тръгва жълта маркировка и стар бетонен път. От тук се почна и нашето спускане около 7 км. Пътя е хубав около 4 км е черен път, но в добро състояние и се кара много кубаво. От време на време се засичат туристи. Този път ни изведе на манастира Св. Иван Германски, от който се спуснахме и към с. Герман. След кратко похапване, почивка и по една бира тръгнахме към София.
Пристигайки пред блока ни данните на вело компютрчето показваха навъртяни почти 30 км. Максимална скорост 47.6 (добре, че беше спускането) средна скорост - 10,4 км) Чисто време на каране 2 часа и нещо си.
Та в закючение мога да кажа, че това е един много лек и приятен еднодневен маршрут в сравнително спокойно и диво местенце близо до София.
Поздрави
Иво
Jivota e igra, siujeta e malko gaden, no za smetka na tova puk kakva Grafika
| |
| |
| 
|
|
