|
|
| Тема |
 Кавказ преди 20 години |
|
| Автор | Бyбa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 29.08.06 13:46 |
|
|
|
През м.юли т.г. се навършиха 20 години от едно смело начина-
ние на група от 16 жени от туристическа секция "Орлица"към
ТД"Кайлъшка долина"-Плевен - пътуване до Кавказ и опит за
изкачване на Елбрус.В групата имаше и трима мъже без които
неможем и на които дължим уважение и много обич
1. м.с.Димитър Велков-водач на групата/правия в дясно/
2. Илия Павлов / Бако /-спасител / правия в ляво/
3.д-р Васил Трифонов - лекар /клекнал в средата /
На всички от групата , които и до днес са живи и здрави/?/ и
още обичаме планината посвещавам този разказ с ЛЮБОВ!!
Да си спомним какво беше преди 20 години !
Няма да ви отекчавам с подробности как се роди идеята и
как организирахме всичко.Пътуването не беше от рода"екс-
педиция" , а екскурзия с туроператор.Тогава нямаше такъв
избор като сега и се доверихме на Балкантурист.На 16 юли
1986 година поехме към висините на Кавказ с влак от гара
Плевен до Киев.
Това е щастливата ни група преди да се качи на влака
Нощувка в Киев и посещение на историческите му забележи-
телности.
Разстоянието от 1800 км. от Киев до Минерални води прелитаме
на борда на пътническия самолет ТУ-134.
Минерални води се наложи да чакаме 4-5 часа докато дойде
автобус да ни "извози" до базата.
Пристигна една раздрънкана барака , която едвам ни побра с
багажа.Скоро напускаме града,минаваме през други градчета,
които няма да споменавам и навлизаме в долината на река
Баксан.Движим се по тесен,каменист път с много завои , които
шофьора взема на две колела.Другите две висят над пропасти.
С Божията помощ пристигаме в нашата високопланинска база
Иткол.Приличен хотел ,разположен на 2050 м.н.в. и целият
ухаещ на овча лой.Хората тук са мюсюлмани и в ресторанта
готвеха само овче месо.
На следващата сутрин, отпочинали и бодри групата ни е готова
за първият си аклиматизационен излет до връх Чегет.
Кратка почивка на чайна Ай и бавно поемаме нагоре под
вещото ръководство на нашия водач Мити Велков.
След три часа бавно ходене ,почивки и захласване по краси-
вите гледки достигаме без много трудности до връх Чегет
/3761 м/.С това изкачване за първи път преодоляваме заветната
граница над 3000 метра.
На следващата сутрин сме готови за ново предизвикателство.
Поемаме към Зельонная гостильница в подножието на ледника
Кашкаташ.
Движим се по долината на река Адил-Су.В тези летни дни тя
впечатлява с буйна зелинина на фона на вечно заснежени
върхове.
Често пресичаме буйните води на реката по малки паянтови
мостчета.
След това стръмно се изкачваме нагоре и в далечината се белее
челото на връх Джан-Туган/ 3900 м./Буквално преведено името
му означава "Връх на който е живял човек".
И отново пресичаме реката .От моста се разкрива красива
гледка към масива на Шхелда/зад нас ,на снимката е Джан-Туган/
С всяка измината крачка върховете се доближават до нас.
Продължаваме още нагоре за да достигнем до голяма поляна
в началото на ледника.Ето,това е въпросната Зельонная гости-
льница.От тук започват езиците на ледника Кашкаташ.След не-
поносимата жега при изкачването до тук ,сега се любуваме на
хлад и ледено студена вода ,която се стича от топенето на ледни-
ка по склоновете му.
Що смях , що майтап падна с тая зелена барака.Оказа се , че
всички сме очаквали да видим хотелче и да отморим по-така.
Задоволяваме се да полежим на поляната и обратно към Иткол.
Трябва да отпочинем , защото утре поемаме към заветната цел-
Елбрус.
Ей......, тамо е върха , вика Бако.
Следва продължение....
| |
| |
| 
|
|
