|
Стандартна сутрин на човек отпускар. Ставане в четири сутринта, събиране на бивака, след което следва ходене до тъмно вечерта. Вместо човек да спи до късно, после да пие бири на плажа, да хапва рибка, да се занимава с мадами, а то кво? Блъскай по 15-16-17 часа на ден, разнищвай се от ходене ... Спомних си думите от разказа на един руски алпинист, когато групата им се криела от ледопада под хребета Барт-Корт на път за Казбек: “Какой идиот назвал это активным отдыхом?” Е, ние не бяхме на 4000 метра надморска височина и нямаше ледопади и каменопади, но слънцето се очертаваше като основния ни враг през идните дни. И умората, а вече и рани се появиха по краката.
Тръгнахме към заслон Бутора. Треви, поляни, гори. Утрото обещаваше горещ и задушен ден.
Стигнахме до един разклон, където малко се подвоумихме накъде да хванем. Лоша работа, май оттук нататък почват проблемите с пътеките! Е, тука бързичко се ориентирахме и хванахме по един път, който ни отведе до чешма, в която имаше една двулитрова бира”Ариана”, която се изстудяваше и само чакаше да я изпием. Ама нали не сме такива момчета ....
Закусихме на чешмата. Появи се отнякъде един човек с една купчина мръсни чинии, изми си ги, взе си бирата и изчезна. Това пък какво беше?! Е, поздрави ни човека де, ама как тука, сред нищото, се измъкна този с една дузина мръсни чинии. Загадка за историята ....
След малко разрешихме загадката. Малко по-нагоре имаше една къщичка с три джипа отпред с едни интересни регистрационни номера от повтарящи се цифри. И няколко едри батковци, които като ни видяха се стреснаха нещо.
- Добро утро! Към Чумерна сме! Накъде е хижата? Натам ли е? – попитах аз.
- Натам, натам – отговори смутено единия и посочи в същата посока, в която сочех и аз.
Готов съм да се обзаложа, че изобщо не разбра какво го питам. Вероятно и пътеката не беше натам, понеже след 5 минути тя изчезна. И трябваше да изкатерим една стръмнина и да търсим пътеката там или да се върнем при яките батковци. Едва ли е трудно да се досети човек какво избрахме. Атака нагоре. По компаса и слънцето, все ще излезем някъде.
Но намерихме маркировката бързо. А табелите на които пишеше заслон Бутора, вече ги нямаше. Сега имаше табели, които указват заслон Караиваново хорище и х.Буковец. Какво стана със заслон Бутора, един Господ знае. Или пък онази постройка беше самия заслон. Е..ш ли му майката ....
Изведнъж покрай нас профуча нещо между мотор и джип. Всъщност, мотор на 4 колела. Три броя. Малко след тях – още три нормални мотора. После още два.
Оказа се, че това е състезанието “Ком – Емине с мотори”. Оттук до Караиваново хорище, а после и до х.Буковец, само мотори ни изпреварваха. Ужас! Мине се не мине и бръъъъм! А ние си карахме по табелките:
На хижа Буковец спряхме да се подкрепим набързо. Хапнахме това-онова и продължихме по пътя. Моторите продължаваха да минават покрай нас. На моменти ставаше досадно. Ама много досадно!
Стигнахме до Хайдушкото сборище:
После все по пътя, все по пътя и така докато по едно време дочу музика. “We will rock you” на Queen цепеше въздуха! Стигнахме хижа Чумерна.
Гледам някой маха от поляната пред хижата. Я, това е Деница от телевизия “Здраве”.
- Здрасти! К’во правиш тука? – питам аз.
- Амиии .... нищо, отвърна тя, отпивайки от студената биричка.
Ей т’ва е нищо – пиеш бира, припичаш се на слънце и слушаш Queen. Тогава ние хептен нищо не правехме. Направо на дъното на нищото бяхме.
Влязохме в хижата, взехме си по бира и седнахме да обядваме. Разбрахме, че днес е празника на хижата. Хижаря ни покани да останем, но “ высокая в небе звезда, зовет …”
Отпочинахме си, побъбрихме малко с Дени, допихме си бирата ... Ееех, изобщо не ми се тръгваше. А пред нас имаше табела “Проход Вратник – 7.45 ч”!
Но ... тръгнахме. По зимната маркировка. Изкачихме връх Чумерна.
Там лафче с военните и после надолу в гората.
[image] http://bgphoto.net/photos/15414/o632910064446406250.jpg [/image]
Ето тука аз изниквам отнякъде:
И пак поляни, и пак гори ....
Отново старата песен на нов глас. Ходим до тъмно, после още малко, и още малко, и като ни писне – лягаме да спим. Отново нощувка някъде там. Този път беше на самия път. Ами най-равно беше там. Какво като е твърдо?!
"О, неразумний юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин...."
|
Ден осми: Еленския Балкан [re: Гьoko]
