|
Събудихме се малко след 5. Доста експедитивно събрахме палатката. Направо да се учуди човек. Последните дни само се размотавахме и направо можеше да ни обявят за световни шампиони по сутрешно моткане. Но днес се изстреляхме с Шумахерова скорост на старта за ГранПри на Германия. Слънцето още не се беше ясно показало:
Ето и Паметника на Свободата:
Продължихме напред. Оказа се, че ще ходим 12 км по асфалтов път. Това си имаше и своята добра страна – нямаше да има роса. А вече трябваше да се грижим за краката си. Умората се увеличаваше. Но Васко пък беше отпочинал, което е много добре. И пак се събрахме заедно по пътя към нос Емине!
Стигнахме паметника на вр.Бузлужда.
После и хижата, прд която седнахме да закусим. Появи се един човек, който предния ден е пътувал с Васко заедно в автобуса и му беше дал достатъчно съвети и препоръки за планината оттук нататък. Поговорихме с него, човекът ни обнадежди. Аз твърде много се притеснявах да пътеките от гр.Котел на изток, за маркировката, за терена. Но човекът ни успокои, че до Дъскотна няма да имаме проблеми. Скоро бил минавал пътя от Шипка до Дъскотна, така че всичко било о’к. От Дъскотна нататък – не знаел. “Е, помислих си аз, от Дъскотна нататък едва ли ще имаме проблеми. Ще се напънем и за нула време сме на морето”! Да, ама ако знаех какво ни чака от Дъскотна нататък .....
Стигнахме и хижа Младост.
Следващото връхче решихме, че ще подсичаме. Няма смисъл да вървим по зимната маркировка. Нека си спестим някой и друг връх. Атово падало ни стига за днес.
Отправихме се към г.д. Българка.
Тук слънцето си беше вече сериозен проблем. Убийствена жега, когато не си в гората, липсата на вятър довършваше картинката .... Очертаваше се тежък преход. Отново.
Е, добре че имаше тук-там вода!
И разни животинки:
Пристигнахме на горски дом “Българка”:
Време е за обяд. Какво ли ще ядем денс? Е, ама че въпрос – ама разбира се, че овесени ядки със сухо мляко и мед! И луканка за мезе! Откога ли не сме яли овесени ядки?! Урааааааааа!
Направихме едно солудно къпане на чешмата, поизпрахме си малко дрешки и се отправихме към гара Кръстец. По пътя минахме край Големия бук.
На гара Кръстец беше пълно с хора. Не бяхме виждали толкова хора, откакто тръгнахме на похода. Един човек с малко момиченце ни заговори.
- Добър ден! Накъде, момчета?
- Добър да е! Към Грамадлива сме тръгнали.
- А, добре, добре. Ще стигнете до довечера.
- Как до довечера. Ние довечера трябва да сме прехвърлили Хаинбоаз.
- Хм, доста път ви чака. Откъде сте тръгнали?
- Ами сутринта от прохода Шипка. А преди седем дни от връх Ком.
- Аааа, вие сте от Ком – Емине .... Ясноооо ..... Ами добре, момчета , лек път ви желая, ама ти младежо (обърна се към мен), вземи се облечи, че оттук нататък ви чакат едни коприви, трънаци .... едвам издрапахме с малката .... За четири часа, три и половина бяха из трънаците!
- О, ще се облека разабира се! Приятен път и на вас.
Те щяха да ходят към горски дом “Българка”.
А ние тръгнахме през поля и гори .... и трънаци ....
Наистина ужасни тръни! Спомних си как седмица преди да тръгнем на този поход, се бяхме забили с Цецо в едни гъсталаци над село Овчарци. Тук обаче жегата, ограниченото време и умората допълнително наливаха масло в огъня, респективно, в слънцето. Точно в 15 часа, в най-яката жега, ние бяхме из трънаците.
Е, в крайна сметка стигнахме х.Грамадлива. Побъбрихме си с хижарката (много добра и учтива жена) и продължихме напред. Тук за 30 минути преминахме през три хижи – Грамадлива, Химик и Предел.
Последната хижа се намира на самия Проход на Републиката, известен още като Хаинбоаз. Там пак скара, бира и биволско кисело мляко .... Ето на това му викам аз живот! Цял ден се разхождаш сред прородата (е, понякога се налага и малко по-бързичко да се разхождаш), пък вечерта те чака кръчма с бира и кебапчета! Кеф си е това!
След обилната вечеря, все пак се наложи да продължим. Изкачихме първото връхче и леко започва да се свечерява:
- Кво ще правим, Гьоко? – попита Васко. Докъде ще ходим днес?
- Хм, ами не знам, човече! Колкото ти знаеш нещо за района, толкова и аз. Предлагам да походим докато се стъмни хубаво, после още малко и като ни писне – да лягаме! Кво ще кажеш?
- Съгласен!
Така и направихме. Ходихме, ходихме, ходихме .... Накрая ни писна и легнахме да спим. На една полянка. Някъде там – между прохода Хаинбоаз и заслон Бутора. До кое сме били по-близо – предстоеше да разберем утре!
Редактирано от Гьoko на 21.08.06 23:55.
|
Седми ден: Отново сме двама! [re: Гьoko]
