няколко думи за изкачването ни - трима души от Кюстендил, (благодаря им, без тях нямаше да стане) и двама от София, с помощта на приятели от туристическото дружество на Крива паланка:

тръгване от София с кола - 18.00
минаване през Кюстендил - 19.30-20.00
оставяме колата на границата (Гюешево) и влизаме в Македония - 22.00
2 таксита по 5 евро до Крива паланка - 22.30
при гостоприемните домакини - до 4.30
микробус на тур.дружество до Скопие - 5.00 - 6.15
пътуване с организираните групи с автобуси от Скопие за заставата - 7.00-9.30
изкачване - 9.50 - 13.30
връщане - 14.50 - 18.10
с автобусите до Скопие - 19.20 - 21.50
с микробуса до Крива паланка - до 23.00
такси до границата и после с колата обратно - пристигане в София в 3.00

За организацията и транспорта платихме по 6 евро.

Чай тогава на заставата имаше, хората бяха повече от 500, в частта от маршрута който е по границата и даже малко в Албания (избягваха се мини) ни охраняваха войници. Няколко часа преди нашето минаване войската беше премахнала сложено от албанските сили КПП близо до Гостивар. На връщане през нощта се виждаха горящите къщи на село (мисля че се казваше Арачиново).

Върхът определено си заслужава, не е Витоша, която обаче също си заслужава.