|
|
| Тема |
 Трети ден: Преминаване в Средна Стара планина [re: Гьoko] |
|
| Автор |
Гьoko (Георги) |
|
| Публикувано | 15.08.06 13:24 |
|
|
|
Сутринта станахме в 4. Нямаше оправяне на раници, нямаше събиране на палатка. Оправихме леглата в говедарника, казахме “чао” и се изнизахме бързо-бързо. Хванахме пътечката към Витиня.
По едно време в тъмното отсреща към нас гледаха две очи. “Вълк!”-помислих си. Да, ама не – сърна! Ама след цяла вечер разговори за вълци, само за вълци си мислехме. Продължихме напред. Някъде зад дърветата се видя изгрева:
И както си вървяхме по пътя, изведнъж в храстите се изгрухтя! Четири-пет прасета профучаха нанякъде! Добре, че не решиха да тръгнат към нас!
Събудихме се окончателно. Диви прасета! И то толкова близо!
А малко по-надолу видяхме и тези животинки:
Стигнахме до беседката с водата. Спряхме да закусим. Май доста бавничко се движихме. Споделих тези си мисли с Васко и решихме, че оттук нататък ще се стремим да ставаме към 4 часа. Умората ще се натрупва, тъй че налудничаво е да си мисли човек, че по-нататък ще навакса. По-нататък може само да се изостава. Още повече, че имаме голяма част от маршрута, която е напълно непозната.
На прохода Витиня заредихме с вода и тръгнахме по пътя който се указваше от табелата:
Стигнахме до отбивката от пътя вляво и хванахме по добре познатата пътека по оградата на ДДС”Витиня”:
Докато отпред се видя Арабаконашкия проход с паметника на Александър Втори:
Почивка на паметника и отново на път през гората.
И така до хижа Чавдар.
Хижата се ремонтира, но въпреки това приема посетители. Аз лично стискам палци ремонта да завърши колкото се може по-скоро. Хижаря е много любезен и отзивчив човек. Само добри думи мога да кажа.
Хапнахме на хижата и тръгнахме към билото. Хижаря тръгна с нас, понеже обещал да наглежда едни коне нагоре, та дойде с нас да се поразходи до връх Баба.
Малко снимки за спомен пред паметника, отбелязващ трагичната гибел на над 800 души, застигнати от суровата декемврийска зима на 1877 година, предвождани от ген.Дендевил.
Васко:
и аз:
Черния път, тръгващ от Кашана, вече стига до връх Баба. Както разбрахме, мина “Елаците” си строи ветрогенератори горе и затова има път:
Очаквахме всеки момент да загърми и затрещи, да запука отвсякъде. Облаците се бяха схлупили над нас и небето беше черно.
Стигнахме прохода Кашана. Мястото, където миналата година прехода приключи. Хапнахме набързо, починахме си и преминахме от другата страна. Вече бяхме в Средна Стара планина. За по-малко от три дни минахме Западна Стара планина – най-късата част от Балкана. Мислено си направих сметка на плана: щом за 3 дни минахме Западна, за Средна Стара планина оставяме 5 дни и за Източна – 4. Значи за 12 дни ще стигнем до морето. За загубвания и лошо време оставяме един ден – стават 13 дни. Идеално! Ще има и 2-3 дни за моренце! Хайде, атака, Васко! И тръгнахме нагоре от прохода.
Свечеряваше се.
И духаше ужасен вятър. Наложи се да слезем от билото. Веднага ми мина през ума идеята за зимен поход по това трасе. При този вятър ще е доста екстремно. И зловещо.
Сега ние слязохме в гората, като вече скрити от вятъра обърнахме внимание на огромните боровинки в района. Здраво плюскане падна. След това падна яко търсене на що-годе равно място за бивак. Накрая набедихме един наклон за равно място, опънахме палатката, подпряхме я в едно голямо дърво и се намърдахме вътре. Ясно беше, че няма да готвим. Просто под наклон 40 градуса едва ли газовото котлонче щеше да стои изправено. Хапнахме луканка с кашкавал и се натръшкахме в чувалите.
"О, неразумний юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин...."
| |
| |
| 
|
|
