|
Походът от връх Ком до нос Емине! Каквото и да кажа за този поход, вероятно ще повторя думите на някой преди мен. Дълъг, тежък ..... за някои хора безумен, за други - "каляване в боя", за трети - тренировка .....
За мене тази година трябваше да направя опит номер две за изминаването на около 720км по пътя към морето! "Целта не е в края на пътя, целта е в самия път", както е казал Конфуций. Моите цели бяха няколко - някои ясни и чисти като утринна роса, други - мъгляви и разсеяни, неясни цели. Каквато и мъглява и неясна беше самата подготовка. Уж вече зад гърба ми беше опита от миналата година, уж грешките бяха ясни, но такова лудо и шантаво тръгване за голям преход досега не бях правил.
Първо, началото трябваше да е на първи юли. Но заради належащи проекти в службата, отпуската ми първоначално се поотложи, а по едно време усетих как до началото на септември аз няма да почивам. По тази причина първоначалния план пропадна (извинявай, Ники, вината е моя). В крайна сметка аз получих така жадуваните две седмици и на 14 юли тръгнахме за Петроханския проход.
Второ, самата подготовка. Никакви походи заедно с групата, никакво сработване. Осланяхме се само на приятелството и мъжката дума. Това е. Два написани мейла: кой какво да вземе в раницата си и примерен план за 10-13 дни, за които трябваше да изминем прехода, т.е. 13 дни, но в главата ми зрееше мислъта за намаляване времетраенето на похода. Нека остане и повече време за море де ....
Групата: аз и Васко. Човекът, който не успя миналата година да се включи с мен и Ира в злощастния опит за Ком - Емине. Човекът, когото с чиста съвест мога да нарека един от най-добрите ми, стари и верни приятели. С две думи - пич и половина!
Голямо БЛАГОДАРЯ на Милена за помощта, която оказа при самото тръгване, а и по време на похода винаги беше приятно да се чуем и да научим неща за светския живот в София .
И така, на 14 юли, в 17.40 аз вече изхвърчах от офиса и тичах към мястото на срещата. Васко беше пристигнал от Пловдив, Милена също се появи, натовари ни в колата и отпрашихме към Петрохан. Предстоеше ни едно живописно пътуване с бясна скорост и пропуснати завои , веселба до дупка.
Целта беше да спим някъде около връх Ком и на другия ден да тръгнем рано от върха. Както миналата година. Е, сега стана малко по-различно. Посетихме една кръчмица на прохода, хапнахме, пийнахме биричка, помотахме се порядъчно и бавно-бавно по някое време тръгнахме нагоре.
Много бавно се върви след тази бира, еееееееееееееей!
Стъмни се. Ние маахме по пътя нагоре, от време на време го изпускахме, после пак го намирахме. И така, докато по едно време в непрогледния мрак започна да ръми лек дъждец. Само това ни липсваше! Ужас! Решението дойде веднага: опъваме палатка и лягаме да спим! Сутринта ще станем в 4.30, ще се качим до върха, който е някъде там в тъмното и тръгваме по страшния, но славен път към морето. Милена веднага изпищя: "Абе вие луди ли сте бе? Как ще ставаме в 4.30!? Че утре е събота! Ходете вие до върха, аз ще си спя тук!"
Междувременно дъждът спря, ние нагласихме часовниците и заспахме в очакване на утрешния ден. Някъде там, преди Върха, в тъмното. Предстоеше ни дълъг път, изпъстрен с най-различни приключения. Път, който щяхме да пробваме да изминем. От връх Ком до нос Емине. 720 км.
За мен този поход носеше огромен психологически и емоционален заряд. Цяла нощ пред очите ми се редяха спомени от предния опит. Вятърът, който се опитваше да откъсне палатката ни на връх Ком; росата и мокрите треви и хвойни под върха; раните и мазолите на вечерта, когато спряхме над Тръстеная; хълмчето, на което стана нещо с коляното на Ирина; изкачването на Мургаш; липсата на вода, тежките раници. Но също така и усмивката, веселите моменти, самото изживяване.
Този път трябваше да успеем. Съвсем ясно казах на Васко, че вариантите за мен са два: единият е да стигнем до морето, а другия е да падна някъде и да не съм в състояние да се движа. Няма отказване, няма болка, няма умора - ако ще целия да бъда в кръв, но ще пристигна на Емине, ако ще този път всички нокти да ми паднат, НО НИЕ ЩЕ БЪДЕМ НА ЕМИНЕ!
"О, неразумний юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин...."Редактирано от Гьoko на 13.08.06 13:58.
|
Подготовката и тръгването към връх Ком [re: Гьoko]
