Преди три седмици преминахме по рида Бричебор по следния маршрут:

Около два километра преди Рилския манастир има табела с надпис БРИЧЕБОР - РИБАРНИК, вдясно от нея започва път, който се спуска към Манастирска река, през която има железобетонен мост за автомобили. Там е водослива на реките Манастирска и Илийна. След моста има широка поляна с чешма и заслон за пикници. На тази поляна няколко пъти сме оставяли колата за самотно пренощуване.

Тръгваме пеша по макадановия път покрай река Илийна. По него има зелена маркировка за пътеката към хижа Македония. Тази пътека се отклонява надясно при река Радовичка. Ние продължаваме по пътя, който плавно се изкачва покрай река Илийна. На кота 2000 има няколко голями сгради от строителството на хидросъоръженията. Изминали сме 17 км. и 4 часа ходене,
там има туристическа табела с указания за пътеката по нагоре.
На това място пътят се разделя, поемаме наляво между сградите, след тях пътя се движи покрай няколко хидросъоръжения наречени водохващания. При водохващане номер 5, което е на два километра от разклона, започва маркирана туристическа пътека към Мраморецкото езеро и Мраморецки преслап. Маркировката е жълта и се следва с малки усилия, пътеката на места силно обрасла се движи по долината и се качва директно в посока изток към езерото, отдясно е връх Мермер, а отляво рида Бричебор. За час-два сме на Мраморецки преслап и се спускаме към х.Рибни езера. Общо до хижата е 21.5 км. с денивелация 1600 м. Маршрута е лек с постепенно изкачване.
На другия ден се връщаме от хижата на Мраморецки преслап и тръгваме по рида Бричебор от единия до другия край. Движим се само по билото, като след последния връх (Бричебор) не се отклоняваме надясно да търсим пътека в гората, а продължаваме на запад по билото, което по нататък се разклонява и ние хващаме дясното било. Има стара пътека във високата трева, която слиза по билото на серпантини. Връх Бричебор е около 2100 м., а гората започва на 1800 м. Където започва гората има стара силно обрасла пътека, но ние се движим стриктно по билото в посока запад, като не се интересуваме много от пътеката. Когато започне гората наклона рязко се увеличава, за около километър по хоризонтала слизаме 800 м. по вертикала. Движим се стриктно по билото което е тясно и добре очертано в гората. На три места има скали, които се заобикалят отляво или отдясно и се връщаме пак по спускащото се било на Бричебор. На места си личи стара немаркирана пътека, но ние нямахме никакъв проблем с ориентировката, въпреки че минавахме за първи път. Вярно е, че носим прост ГПС, който показва посоката към точката където е колата. Придържаш се към ръба и се спускаш, никакъв проблем само е малко стръмно на места, но се върви все направо без серпантини. (чудех как Аспарух се е спускал по тази пътека през зимата в снега)
Пътеката свършва долу на 1040м. точно на водослива на Илийна и Манастирска, има мост и е на 50 м. от колата. От х.Рибни езера до долу са 19.5 км., но е по бавно от предния ден поради слизането без пътека, минимум 9 часа е целия път с почивките, но трябва до имаме запас светло време поне 2 часа, защото слизането през гората трудно ще стане на фенерче.

Маршрута е много красив и няма шанс да срещнеш хора по него.