|
Сигурно непрестанният дъжд през изминалите събота и неделя е развалил не само моите планове? И сигурно не само аз бях от вътрешната страна на прозореца през по-голямата част от уикенда, с вперени навън очи...
Пренебрегвайки прогнозите за времето, с предупрежденията за дъжд и евентуални градушки, в събота сутрин потеглихме с по-добрата ми половинка за Витоша. Не се славим като най-големите туристи, признавам си, но не е поради липса на желание. За пръв път решихме да се качим до Алеко с колата... дори не бяхме сигурни за пътя. След като дълго време "ахкахме", а после дори "охккахме" по къщите и дворовете в Драгалевци, някъде по средата на криволичещия път за хижата, върху нас се изсипа проливен дъжд. Пред предното стъкло просто се спусна една мокра пелена и ако не бяха непрестанно работещите чистачки, нищо нямаше да се види. Пътят се затрупа от огромни шишарки и потекоха кални вадички. Ентусиасти с наелонови торбички на главата претичваха до колите си... Небето беше сиво, като старо зимно палто. Да си призная малко се стреснах, защото нямахме представа до къде точно ще ни отведе пътят, нито колко още ни остава до там, до където води. Малко преди Алеко времето се успокои-дъждът поспря, само някои закачливи капки, тупваха по камъните, сякаш да се похвалят с това,че са успели да изминат дългото разстояние от небето до земята.
Край лифта беше голяма суматоха-едни пристигаха, други си тръгваха... Търговците се караха кой си е платил за пространството под сушината... Реки от цветни дъждобрани се вливаха в чайната на Алеко. Хората се съветваха един друг дали ще престане скоро, за да знаят накъде да поемат. Странно, но ми направи впечатление,че по-голяма част от хората бяха възрастни... Само тук-таме се мяркаха хора на нашата възраст.
За втори път отправях поглед към Черни връх с мисълта, че и пак ми се е разминало да се кача там. От върха бързо се спускаше доста плътна мъгла.
Духаше силен вятър. Облаците също се движеха невероятно бързо.
(На снимката няма да видите движението, само част от облачното ревю)
След като подишахме малко чист въздух и се ободрихме от хорските закачки, случайно дочути, решихме да се връщаме. Притесняваше ни бързото прииждане на мъглата и изобщо нестабилното време. Аз не съм шофьор, но все пак ме глождеше мисълта,че слизането по мокрия път може и да е опасно и ще изисква повече внимание. Сигурно 20 м след Алеко слънцето победи в борбата си с облаците. Решихме да спрем на някоя отбивка, за да се насладим още малко на планината. Пък и при направената равносметка установих,че сме прекарали повече време в колата, отколкото навън. Цялото ми същество се бунтуваше против този резултат. Спряхме почти в самото подножие. Небето се бе изчистило, планината сияеше в цялата си колоритност.
На отбивката се запознахме и с едно много спокойно и приветливо приятелче
Продължихме към Бояна. Там повторихме "охкането" и "ахкането" по къщи и дворове. Тайната изненада на приятеля ми беше да ме заведе в едно негово любимо заведение. Под чардака на стара къща, с много хубав двор пихме страхотно кафе, аз дори си угодих с невероятна вкусотия
Отскочихме и до Боянската църква, все пак се оказа само на 200 м от кафенето, в което седяхме. Жалко,че не си носихме туристическите книжки, за да прибавим още едно печатче.
В музея не влязохме, защото работата ми малко или много е обвързана с паметници на културата, така че едва ли щях да науча нещо, което да не знам за Боянската църква. Но не мога да не изкажа доброто впечатление , което ми направи поддръжката на сградите и паркчето. Дори за палавото коте, което се беше качило на дървото и жално мяукаше, в чудене как да слезе, се грижеха добре. Продавачката на картини ни разказа , че току-що са му дали витаминче)))
Възхитена бях от огромните дървета. Заради дъжда кората им беше мокра и много приятна на пипане. При обстойно разглеждане от близо установих, че дървото беше обител на множество буболечки, паячета и други. Замислих се колко малка съм аз в сравнение с това дърво.
И както винаги всичко хубаво завършва бързо. Нямаше как и тази разходка да не завърши... завърши вкъщи. На прибиране в София бях приятно изненадана от липсата на онзи ръждив смог, който обикновено се забелязва, когато наближаваме града.
До вечерта валя дъжд и изгрява слънце още хиляди пъти. Дори и малките деца знаят до какво води тази комбинация
Е, по нашия край казват-"Дъжд вали, слънце пече-значи мечка се жени". Това не съм го видяла,но с очите си видях, не една, а две дъги
Дори минах под дъгата
Така опровергах и друго поверие, че ако минеш под дъгата, ще си смениш пола))
Е, аз още съм си момиченце
Редактирано от ДЖAЯ на 06.08.06 14:28.
|
Слънце+Дъжд=Дъга
