Скъпа Люси, по-важен е баланса, който трябва да има между желанието на всеки турист да види нещо ново и собствените му възможности. Имаше много хубава тема преди време за загубванията в планината. И тогава и сега застъпвам тезата, че при добра психика и приличен опит губенията/без тези с летален изход/ не са нищо страшно, напротив свързани са с много емоции и оставят ярки спомени. За желаещите да се разхождат по пътеки, без риск от загубване, из цялата страна има добре устроени и напоследък прилично потдържани паркове и градини. Описаното място е едно от малкото из Пирин, където човек все още може да се полута напред-назад търсейки пътека. Нарочно не използвах думата "загуби", защото както писаха преди мен, там си има достатъчно ориентири. На Пирин и без това пътеките и ПЪТИЩАТА са му в повече. Дайте да не апелираме за нови, че те лошите хора и без това си ги прокарват. А и повече нещастни случаи са станали по маркираните традиционни маршрути, от колкото по местата където няма пътека. Сто процента сигурност за туриста се постига много лесно - просто контактите му с планината, се ограничават до писане за нея в нета, разглеждане на снимки и гледане на екстремни филмчета.