|
|
| Тема |
 Отг: стискайте палци [re: kibik] |
|
| Автор |
тok (инж.) |
|
| Публикувано | 25.07.06 22:46 |
|
|
|
Не се сетих, че сутринта ще има снимка...
На снимката ни няма поне двама души - аз (Цецо) и Ники от Русе.
С идеята да изпробваме осветлението и да хванем колкото се може по-голяма част от деня ние отпрашихме още в 04:30 от х.Мазалат.
Всичко вървеше добре, но моя приятел още от предния ден изпитваше болки в коленете, които се усилиха. По склоновете спирахме на всеки няколко крачки за почивка. И така сме стигнали до подножието на Триглав. Проблемът е, че аз никога не съм бил там, не разгледах добре и картата... Виждайки в Триглав единственото нещо пред погледа ми, което се губи в облаците си казах, че това е Ботев...
На маркировката не и обърнах голямо внимание, а за леката промяна в цветовете си помислих на шега, че може да им се е свършила боята на хората...
И така - преди да поема по моя Ботев (Триглав и всичките му върхове) и да се загубя в облаците направих основната грашка за деня - виждайки някаква къща в далечината, която си мислех, че може да е х.Тъжа се разделих с моя приятел. Той вече беше решил, че за него похода приключва на първата срещната хижа.
В мен кипеше такъв ентусиазъм, че не ми се мислеше нито за засилващия се вятър, нито за гъстите облаци, нито за факта, че за първи път оставам съвсем сам в планината.
Хванах зимната маркировка и право нагоре. Без да спирам. Облаците станаха много гъсти. Към върха видимостта падна до 5-10m и имах сериозни проблеми с откриването на маркировката. Духаше много силен вятър от който ветренката ми направо бръмчеше... Много пъти, когато не можех да открия маркировката се връщах назад....В лутане изгубих 3-4 часа.
Когато излязох от облаците пред мен се откри прекрасна гледка, но нещо не беше в ред. Не виждах продължението на билото, а вдясно се виждаше....Средна Гора
Това беше краят за моя поход. Тук осъзнах, че никой не идва зад мен и че това на което се качих въобще не е Ботев.
Слизах внимателно за да огранича максимално вероятностите за контузии. Там откъдето минах не си личеше скоро да са минавали хора...имаше единствено много изровени треви (предполагам от глигани).
Слязох на х.Соколна....там постоях 1 час....при единствените двама души, които почерпих за рождения ми ден.... със сушени смокини - един много любезен човек, който заместваше хижаря и неговата племенница.
От х.Соколна до равнината слязох за 50-тина мин., а после по един селски път до с.Габарево и от там до гр.Казанлък. Оказа се, че най-удобният (и единствен) следобеден транспорт за Русе е през София.
6:00 ситринта на 22-ри си бях вече вкъщи...
===
Междувременно при слизането към с.Гъбарево потърсих начин да се свържа с организатора (Станислав) чрез г-н Т.Тодоров от Русе. Причините бяха 2:
- да съобщя за отпадането си и факта, че съм слязал успешно от планината;
- нямах връзка с Ники от около 9 сутринта, притеснявах за него и исках да питам дали са го срещали.
От Ники нямаше вест до около 17:00 часа, а батерията на GSM-a ми свършваше. Обадих се в Русе и дадох инструкции да се опитат да се свържат с хижарите на х.Тъжа и най-близките хижи и да питат за Ники.
Точно в този момент той ми се обади. Каза, че бил добре. Почивал си на х.Тъжа, но там нямал обхват и затова не ми се обадил по-рано.
Олекна ни и на двамата, посмяхме се, а после се обадих в Русе да отменя тревогата.
Няколко безплатни съвета за всички аматьори (като мен):
- не оставайте сами и не оставяйте някого сам в планината.
- уважавайте планината...
- следвайте маркировката...
Това беше първият ми рожден ден, който прекарах сам в планината...
Поздрави на всички!
Цветан Тиханов
| |
| |
| 
|
|
