Цяр за мазоли - широки обувки!
Най-добре е да стоиш вкъщи, да не си претоварваш краката и по възможност да имаш масажистка да им прави редовно профилактични процедури.
Сега сериозно. Не съм специалист по мазоли и пришки, просто от собствен опит съм забелязал, че се образуват най-вече когато обувката не е добре проветрива. Краката се запарват, кожата става по-мека и по-уязвима и не може да издържи на триенето при допира с обувката. Когато обувката е леко тяста, когато подпира на определено място, а си принуден да продължиш прехода се получава траен мазол и дори нещо като ошипяване, което е почти невъзможно до се премахне. Аз имам вече нещо като кокалче образувано малко под ахилесовото сухожилие за което наистина единствения лек е да ходя с по голям номер обувки и подходящи чорапи които да омекотяват допира му към обувката. Купих си едни неопренови чорапи на Ron Thompson, които обаче стават единствено за много студено време, защото задържат топлината на крака и запарват. Неопренът е мек и обира луфта между крака и обувката. За няколко похода обаче "кокалчето" ми ги проби. Изхода е да си купя други /24 лв./, които пак да ме изкарат още няколко похода и така. Лятото си карам по джапанки. Кракът се проветрява много добре, след няколко похода стъпалата се втвърдяват като подметка и вече е почти невъзможно да ти се появи пришка или мазол. Проблем е росата рано сутрин - доста студено е, иначе пък е приятно на краката. Освен това се пързаля ужасно. По сухи камъни джапанките са много стабилни, но са опасни при мокри или дори леко влажни, само от мъгла камъни. Опасни са и при слизане по трева и туфи. И най-гадното е страхът от змии и други гадини. Трябва много внимателно да си гледаш в краката и пак няма гаранция, че някоя няма да те клъвне.
Изводът от всичките тези приказки е при дълги преходи да си носите минимум два, може и повече различни по вид обувки - най добре е:
1. Добри планински обувки - за сутрин, в роса, при трудни каменисти терени и др.
2. Някакви кожени маратонки или леки проветриви обувки - за продължителен преход по пътища, особено асфалтови, за изкачване и слизане по горски пътеки, въобще за всякакви продължителни преходи, където не е необходима по-екстремна защита на крака от нещо.
3. Задължително джапанки - за отмора на краката в хижата, за преходи където позволява теренът и само ако сте свикнали да ходите с такъв вид обувки.
Периодичната смяна на различните обувки променя напрежението на краката, проветряват се, променят се и проблемните места на контакт между краката и обувката. При наличие на вода - чешма, река или поточе е добре да се измият краката, да се подсушат, да се сменят чорапите и пак да се продължи. Освен, че се разхлаждат приятно, се измива солта, образувана от потенето, която допълнително скапва кожата. Проблемните места се преглеждат, промиват, облепят се евентуално с лепенки.
Важното е, след като знаете че имате проблеми с краката да се подготвите с всичките тези неща, да планирате по-кратки преходи, по възможност разнообразни - път, изкачване, слизане които да се редуват, и да носите сравнително лек багаж, за да се предотврати допълнителното претоварване на краката. Веднъж появил се проблемът много трудно се премахва, обикновено само се задълбочава, като оставя трайни последствия. Намирането на подходяща обувка донякъде би го разрешил, но обикновено това е свързано с допълнителни значителни разходи. Изходът е да се предпазваш а не да се лекуваш.