“Сложете го ама дълго няма да остане там ще го смъкнем, за да не замърсяваме излишно планината”
“Дивата природа и уникалността на планината трябва да се пазят и съхраняват!!! “
“Природата е красива, когато е дива, а когато някой се намеси с най-различните му там инициативи (добронамерени или не) - осира всичко”
“трябва вече да се преселим там и да почнем да бродим с пушка в ръка “
“Видя ли нещо по-ралично от камък на върха, моментално го свалям в Добринище”


Ах, каква непримиримост, каква твърдост, какви радетели за девствена планина, каква заплаха само се усеща. Треперете всички вие дето сте посмели да занесете горе нещо /каквото и да е/. Ама май джавкаме по някои, а други въобще не ги забелязваме. Що бе борци и партизани никой не се разходи до "Тодорка". Аз ли се бъркам или и на, и по върха някой е поставил нещо. Че никой не се хвана да гръмне поне един стълб или пък да резне въжето на някоя седалка или кабинка /с ацетиленова бутилка например/ е повече от ясно, ами поне един плакат да беше написал или пред багерите да беше полежал в калта, между дърво и резачка да беше застанал, рак трак с "молотов" да бе подпалил, медиен шум да бе вдигнал.

И аз съм против всякакви карти-сандъци, ама дайте да не сме такива мъже, че някак жалки изглеждаме. Оставихме да изнасилят един от най-красивите дялове на най-красивата планина без дори пръстта да си мръднем/99,9 процента от нас/, а сега я ни виж какви сме непримирими. Асоциация с хъшовете нещо ми се върти - плачем си за майка България/Пирин/ по кръчмите/пред компютрите/ в румънско/в ниското/, а турците/"Юлен"/ си я чукат/чукат/ колкото им душа сака. И продължават. И ще продължават. Докато ние чакаме "Дядо Иван" да ги спре.