Прочетох внимателно всички отговори и мога само да благодаря за изказаното ви мнение. Не, не се сърдя дори за острия тон, въпреки че бих се чувствал значително по-добре, ако никога не ги бях прочитал...

Нека да запазим добрия тон /ако все пак не представлява значително усилие/!
Нищо няма да се поставя на връх Джангала, нищо, абсолютно нищо!!!

Но, разрешете ми поне, да разкажа докрай за идеята, може би единствено и само заради усилията и трудът на няколкото хора заели се да сътворят нещо, пък дори това “нещо”, да е за боклука... Благодаря!

Когато отидох в Банско, за да се срещна с Директора на Национален парк Пирин г-н Г. Грънчаров / един млад и доста отговорен мъж/ и да разкажа за идеята, бях изслушан с подобаващ такт, професионално търпение и даже ми се стори - уважение. Няма да скрия, че той откликна положително с думите: “При две условия Жоро – компактен размер и никакъв кич”. Успях да обещая така: “Няма да се срамувате...”
Дори сега смея да твърдя, че този макет /с три лица/ е едно произведение на изкуството, сътворено от метал. Изцяло поцинкованата конструкцията представлява четири подпори от правоъгълен профил. По дължина те укрепват макета на България /свален по размери от стандартна хартиена пътна карта на България/ с характерните извивки на страната. Размерът в дължина е 80 см. От двете страни /свързващи подпорите/, перпендикулярно на макета, са разположени две симетрични “пощенски кутии”. Широчината на които е 30 см и това на практика е общата широчина. На височина, разстоянието от покрива /алпийски тип с битумни “керемиди”/ до основата е 180 см. Погледнато, на практика по стил и размери (90/30/180) по нищо не се различава от настоящата приета за страната маркировка тип информационна табела. Едната кутия беше предназначена за “книга за мнения и впечатления с корици - картата на Пирин”, а в другата се вместват: медицинска аптечка, чифт ръкавици, шапка, шал и разбира се знамето на България – надписано “На Джангала/ 2730 м./ Пирин”. На вратичките на кутиите са прикрепени табелите с информацията за върха. Да Ники, и с песента за Пирин /текста бях свалил от твоя сайт, Благодаря!/ и с думите на Аврам Аврамов, вече не бих посмял да ги цитирам...

Малко за Аврам Аврамов и идеята за камъчетата, и обещавам вече да приключвам.
Из интервю във в-к Топспорт:
Заглавие: “Измръзнах жестоко в Пирин на “Кончето”” “...Как Аврам Аврамов се свърза завинаги с Пирин 1952 година. Какво значи за един алпинист да остави нещо от себе си в планината. Ав. Аврамов има и лична драма, която, по една или друга причина, го е свързала още по-силно с алпинизма. ... Даже съм един от щастливите, защото минах с толкова малко отрязване...” За смисъла на камъчетата смятам, че съм обяснил достатъчно в основния пост, затова няма да се спирам с изключение на един факт свързан с идеята, открит в Музея на “Св. Синод” в София. Когато Симеон Втори се родил, “Св. Синод” отправя един скромен подарък за него: дъска с пет стъклени шишета с пръст от петте краища на България. Семейството на Царя се приготвяло за продължително преместване и един такъв символичен подарък..., мисля че тук, всеки от вас може да разгадае съкровената идея на Българската Патриаршия... Отидох лично в дома на Аврам Аврамов, за да поискам разрешение да го цитирам и да му предложа да стане символичен “патрон” на това начинание. 72 годишният Българин със сълзи в очите благодари за оказаната чест с тези думи: “Жоро, дори да ги беше “откраднал” /думите му/ нямаше да се разсърдя..., и сега след като ми е отредена подобна чест, аз съм длъжен пръв да даря с нещо тази прекрасна идея...” Отвори доста шкафчета и чекмеджета, и накрая намери това, което търсеше – инкрустирана метална урна. Отвори капака и там успях да видя три камъка, извади един от тях и ме попита: “Знаеш ли какво представлява това ?” – “Досещам се” – отвърнах. “Досега на никого не съм подарявал камък от Еверест, дори на децата ми...” Обещах му да го поставим на върха, за да могат всички да се докоснат до тази Светиня... Подобни реликви не мога, а и нямам правото да задържам и за миг дори, ето защо още утре ще го върна, заедно с подарения ми сребърен медал от този връх.
А сега за тези, които не ме познават:
Аз не съм мутра, нито богаташ! Аз съм един обикновен Българин, който обича не по-малко от вас тази България и нейната природа... Да, аз съм един от многото българи, които искат да направят нещо добро именно за България и хората, без да жалят ентусиазъм, без да пестят енергия, без да пресмятат за цена и средства. Да, аз съм един от Вас!
Огорчен съм, даже бих казал, дълбоко огорчен. Въздишам..., по-скоро ще поема дъх...

И все пак за финал, бих искал да кажа следното:
Да, идеята беше моя, да аз бях този, който не пожали ентусиазъм, енергия и средства за това, да горд съм и не се срамувам от това, да аз бях на Ваша страна!
Георги Станоилов

Останете всички с добро, с пожелания за повече късмет и слънчеви дни планината...
пс
След такъв провал, трябва да си отида от този форум и ще го направя. Нямам намерение да споря и да се оправдавам за каквото и да било. Мисля, че казах абсолютно всичко което имах да кажа. Още веднъж Благодаря и бъдете здрави! E-mail-a в профила ми е за тези, които искат да ми пишат!
пс2
Като чели са станали много тези “Да”-та, е нямам сили да ги редактирам, но профила ми беше “Позитивен”..., а аз бях искрен и така го чувствах...
пс3
Само за протокола: на макета имаше и глобус с вратичка /земното кълбо/, който бе предвиден за чужденците, а за основа на глобуса беше изработен метален компас, който трябваше да се “осевери” при самото поставяне.