|
Така се случи, че на 20-ти май имах възможност за втори път тази година да се покача на Кожух. Ето
Та вечерта в съботния ден, автобусът ни на път за Гърция акустира пред мизерните бунгала и бетонна сграда, непосредствено до мин. басейни и църквичката на баба Ванга. По план програмата гласеше по желание изкачване на вулкана или къпане или пък просто запиване от първата вечер.
Часът бе 20:30 и сформирана малка групичка потеглихме.
Подходите са както следва: отзад откъм с. Рупите е склон наподобяващ наклонена поляна с лесно заобикалящи се драки тук-там.
Тръпката естествено е да се качиш отпред: Директният подход от църквата към най-високото определено не го препоръчвам не само защото не съм го правил, но и защото е доста рискован.
Предния път се качихме по един улей, започващ малко вдясно и слезнахме по сипеите из скалните игли, непосредстено под премката вляво от най-високото, но и това също не го препоръчвам.
Колкото по-вляво или по-вдясно се подходи, толкова е по-безопасно изкачването.
Като най-добър вариант смятам този, който направихме:
Вляво от премката до най-високия връх се вижда друго по-малко връхче, окичено с електрически стълб. От лявата му страна се вижда втората по-силно изразена премка, на която извежда удобна и относително по-слабо обрасла пътека, чието начало обаче се хваща трудно от поляната. Важно е да се знае, че тази пътека се движи под скалите, подсичайки от дясно на ляво, така че дори и да не се хване в началото тя може да се уцели, така както направихме ние. Около 30 мин. ни бяха необходими от култивираните басейнчета, през поляната успоредно на планината и после през гъсталака до пътеката и по нея до премката. Там има и друг електрически стълб, който сякаш остава малко в дупка. След това по билото е ясно - има си удобна пътечка, която през споменатата чучка с виждащия се отдолу стълб и предвърховата премка за няколко мин. стига до най-високото.
Малко преди да се покачим се оказа, че и втора дружинка, тръгнали малко по-рано от нас, са се отправили към вулкана, но те бяха избрали траверс от дясно на ляво. Вече се стъмваше, дадохме си кратки указания и всеки пое по пътя извървян от другата група.
Ето ни и нас горе:
Комуникация с основната група, плицикаща се на басейнчетата:
и още един кадър:
По-трудното беше слизането. Планината е осеяна с драки. Дори и на светлината на челниците ни беше доста трудно и след два-три неуспешни опита, най-накрая учелихме пътека, която в долната си част след пресичане на един бетонен празен улей ни изведе на поляните и нивите, съвсем близо до асфалтовия път свързаващ основното шосе за Петрич с м. Рупите. т.е. в самия край на изгасналия вулкан, но без да се налага да го заобикаляме, така както имаше голяма вероятност да сторим ако се бе наложило да слезем от задната му страна по полегатите склонове.
Бяхме казали, че в 22:00 часа ще сме при останалите. Така и сторихме и въпреки че работното време на басейните е точно до толкова, предварителната ни уговорка бе да ни поизчакат малко. Изключение, което направиха само за нас и имахме удоволствието да се насладим необезпокоявани и на чудната минерална водичка, а после да запием с останалите. Това начало бе най-лекият ден от програмата ни .... 
|
Re: Рупите-Кожух планина [re: Фипo]
